Българският език като балкански език

Със своята езикова характеристика и с историческия си развой българският език, който е наследник на най-стария славянски книжовен език – старобългарския, заема специално място измежду всички славянски езици и сред езиците, образуващи балканския езиков съюз. Езиковият съюз представлява съвкупност от неродствени езици, които независимо от своя различен генетичен произход притежават черти на специално сходство, формирали се в резултат на продължителното им съседство и на произтеклия от това езиков контакт и езикова интерференция.

В книгата „Българският език като балкански език” се проследяват историческите предпоставки, които са превърнали Балканския полуостров в контактна зона с динамично променящи се граници, често обединяващи в една обща държава различни по етническа и езикова принадлежност племена и народи още от най-дълбока древност до наши дни, което превръща Балканите освен всичко друго и в ареал на засилен езиков контакт. В монографията се разглежда историята на въпроса за онези особености в граматиката на българския език, които предопределят неговото важно значение и централна роля за славянското и за балкакнското езикознание и дават основание на редица езиковеди да го характеризират като балкански еталон, в който балканизационните процеси са най-силно изразени, а балканизмите са доведени до сравнително най-завършен етап в своето развитие.

***

Съдържание:

Предговор

I.БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК - КЛАСИЧЕСКИ, СЛАВЯНСКИ И БАЛКАНСКИ

1.Балканският полуостров и смесването на езиците

2.Българският език и неговата принадлежност към славянските и към балканските езици

3.Балканското езикознание в парадигмата на лингвистичната българистика

3.1.Димитър Матов

3.2.Любомир Милетич

3.3.Афанасий Селишчев

3.4.Густав Вайганд

3.5.Стоян Романски

3.6.Стефан Младенов

3.7.Мечислав Малецки

3.8.Владимир Георгиев

4.Изводи

II.ИНОВАЦИИ В ГРАМАТИЧЕСКАТА СИСТЕМА НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (в съпоставка с новогръцкия език)

1.Увод

2.Преходът от синтетизъм към аналитизъм в именната система

3.Звателните форми

4.Преходът от синтетизъм към аналитизъм в системата на местоименията

5.Граматическата категория число

6.Граматическата категория род

7.Изводи

Заключение

Библиография

Болгарский язык как балканский язык (Резюме)

Bulgarian as a Balkan Language (Abstract)

***

Велин Петров е преподавател в Катедрата по съвременен български език във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий". Завършил е балканистика (2009 г.) и транслатология с новогръцки език (2010 г.) във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий", от 2014 г. е доктор по филология (съвременна българска лингвистика). Работи в областта на съвременното българско езикознание, граматиката на българския език, историята на българския език, сравнително балканско езикознание, езиковата култура.