Три живота в една съдба

„Бих искала, след упоритата настойчивост от страна на познати и приятели, да започна да описвам по свой начин всички важни личности, с които съм се запознала през моя твърде бурен и пъстър живот. Нямах обаче никакво желание да го правя. Съществуванието ми се преобърна през 1944 година след превземането на страната ми от комунизма, който опустоши милиони и милиони хора по цял свят. Аз преживях от първо лице непосилния товар на марксистко-ленинските теории, приложени в действителността, въпреки че след това, за щастие, пребивавах от 1948 до 1956 година в Милано, и то във времената на пълния икономически бум след войната, след това в Ню Йорк от 1956 до 1962 година, а накрая, след сватбата ми, в Рим.

Някой би се запитал: „Е, тогава какво толкова интересно има в тези твои периоди от живота ти, че да трябва да ги описваш?". Факт е, че през последните петнайсет години животът ни и този на всички човешки същества, които вече възлизат на почти осем милиарда жители на планетата, е напълно въвлечен в технологиите и глобализацията, както и че нищо от онова, което съществуваше преди, не е останало непокътнато. Днес, когато вече не се четат вестници, когато Фейсбук и Туитър господстват дори сред най-влиятелните политици на планетата, където всичко започва и свършва с милиарди новини, сензации, така наречените фейкнюз в Мрежата, заплашителни ругатни, където хората почти никога не се срещат лично, а само онлайн, където сек¬сът от разстояние доминира през всичките часове от деня и нощта, където започват да ни обсипват двайсет и четири часа по възможно най-натрапчивия начин с каквато и да е глупост и където никой не се интересува от наистина важните новини, бих искала - сякаш съм единствената оцеляла на някакъв самотен остров - да припомня за света от вчера. Ала не както го направи гениалният и много обичан от мен австрийски писател Стефан Цвайг в своята носталгична книга „Светът от вчера", а както е способна да го направи такава като мен, изстрадала в хаоса на историческите събития от една държава в друга. Това бяха трагични епохи, но също така и щастливи, понякога изпълнени с надежди за един по-добър свят и с желание за успех.

Ако днес ние, които живяхме в онези периоди от време, не опи¬шем тези свидетелства, всичко ще потъне в най-дълбока забрава. Вече много от младите хора, в плен на есемесите, не са в състояние нито да говорят добре, нито да пишат правилно. Хората вече не си говорят помежду си, един стиска в ръка мобилния си телефон, друг гледа селфитата, които си е направил, и не произнасят нито дума. Разговорите и размяната на мнения сред познати, които в едни други времена продължаваха с часове, вече не съществуват. От моя страна не става въпрос за това, да митологизирам миналото, нито пък да петня днеш¬ния ден, размишлявам само върху всичко, което се случи с такава скорост и по такъв глобален начин, че преобърна наопаки навиците, морала и начина на живот на милиарди хора, без да може да се избяга от него. Светът ще бъде все по-технологичен и все по-глобализиран, никой вече не може да го спре.

Тези мои мемоари ще бъдат като класическото писмо в бутилка, хвърлена в океана. Може би един ден, когато мен вече няма да ме има, някой ще прояви любопитство, за да узнае как са живеели онези толкова странни човешки същества, които са успявали да оцелеят двайсет и четири часа без смартфон и без да проверяват по компулсивен и маниакален начин, даже по няколко пъти на ден, Фейсбук и другите си социални мрежи, от които се научава всичко за хиляди хора, които никога дори не си срещал, като например какво правят, какво ядат, къде отиват и за какво мислят. Повтарям: „Може би един ден"... Може би. Е, тогава да започваме.

А, и още нещо: тъй като не мислех да живея толкова дълго, аз винаги съм казвала нещата такива, каквито са.”

Рим - София, октомври 2022 г.

Мария Киселова-Ромерса

***

Съдържание:

За честта на фамилията Киселови

Защо написах тези спомени

Вместо предговор

Част 1. Спомени от България

Част 2. Спомени от новия живот

Няколко незабравими срещи

Маршал Йосип Броз Тито

Президентът на САЩ Линдън Джонсън

Хуан Доминго Перон

Салвадор Дали и Гала Елюар

Джейн Мансфилд

Луиджи (Джиджи) Ромерса

Портретът от Писареф