Хълмът

„Времето бе събрало на Хълма различни пространства, а в едно пространство се бяха събрали различни времена. И когато някой дойдеше тук, винаги оставяше нещо от себе си и ако това не бяха костите му, заминавайки, той отнасяше със себе си променена душа.”

***

Когато следовател Павел Гринов е повикан да разследва смъртта на свой отдавнашен познайник в къща в Стария град на Пловдив, той не подозира колко забравени тайни ще излязат на повърхността. Както лъкатушат калдъръмените улички на Хълма, така и съдбите на жителите му се пресичат, разделят и водят в неочаквани посоки.

Междувременно съпругата на Павел, Елена, се опитва да убеди обществеността, че на Хълма трябва да започнат археологически разкопки. Тя е убедена, че под къщите и пръстта, под пласт от наслоено време, е затрупано нещо значимо.

Няколко века по-рано Юсеф паша пристига във Филибе, за да въведе ред в санджака. Той е ужасѐн, когато вижда каменното туловище, отхапало част от Хълма – истинска обида към Аллах. Фанатизмът му не знае граници и той нарежда Античният театър да бъде затрупан.