Строфи на кръвта

„„Строфи на кръвта" е преболяна книга – пореден опит на Васил Славов (след „Фургоните на Адамсбърг", 1998 и „Тунелите на Галицин", 2001) за завръщане към пътя на забравения човек, човекът-емигрант, и към кръвта на тези преди него; завръщане към дома и към родния град, към емигрантските разпятия и стрясканията насън. Разказаното в нея е провокирано от личната история на писателя – второ поколение емигрант – и срещите му с образи и имена от близкото минало, дръзнали да потърсят път към светлата част на живота, вместо да служат на малодушието, лъжата и насилието.

Особено ценни за сюжета, реализиран с постмодернистично смесване и преплитане на мемоарно и фикционално, са писмата от семейния архив между писателите-дисиденти Георги Марков и Атанас Славов (баща на автора); справките от Службите за сигурност за поета Константин Павлов, както и преписките с известни емигранти като писателя Ванцети Василев и художника Атанас Згалевски – все документи, които биха представлявали интерес за изследователя и за историографа.”

- Борис Христов

„Тази книга не може да бъде едновременно четена и осмисляна. Тя не държи да бъде достъпна и се съпротивлява – пестелива в своята отдаденост. Тя те изкушава да я превземеш, но не се свени да те отблъсне, ако усети болезненото ти любопитство, тя се забавлява с твоята почуда, прехвърляйки те между романтичната, наркотична опиканост на Сиатъл и тукашния мирис на печен лук, орехи и непроветрена безнадежност...”

- Неда Антонова

„Това е драматична, болезнена, написана с дълбок психологизъм творба, която няма да остави безпристрастен който и да е читател. В нея става дума за най-важните екзистенциални, философски и метафизически въпроси на битието и преди всичко за Свободата и Смисъла на човешкия живот.”

- Никола Иванов

„Емиграцията е странен феномен. Тялото се изнася, за да се спаси, а духът, чрез носталгията, е в непрекъснато състояние на обратна емиграция към Родината. И това състояние пази възвишената представа за родното.

Това си мисля, докато чета Васил Славов, един от знаковите ни съвременни поети, които съдбата разпиля по света.”

- Недялко Славов

„Неговата белетристика респектира с динамиката на изказа и внушенията, с ерудитските препратки и позовавания, с острото светоусещане за справедливост и жажда за човещина.

Четох „Строфи на Кръвта" бавно, с наслада и с неистова обич и възмущение. Обич към ярките персонажи и пейзажи в паметта на нашето поколение; и възмущение от ударите на съдбата върху инакомислещите.”

- Димитър Христов

***

Васил Славов е роден в София. Завършва английска филология в СУ „Климент Охридски". Първата му стихосбирка излиза от печат през 1989 г. Същата година заминава за САЩ, където специализира литература, литературна критика и креативно писане. До заминаването си публикува поезия, преводи и критически материали в повечето литературни издания в България.

Автор на няколко поетични и белетристични книги и носител на престижни литературни награди и отличия. Представян е с авторски стихове на английски в САЩ и Великобритания. Живее със семейството си в Питсбърг, Пенсилвания.