„Това анкетно издание събира автори с различни поетики. Общото между тях е, че заявяват присъствието си в българската поезия (почти всички - с дебютна книга) около 80-те години на ХХ век, изграждайки по този начин паноптикума на едно характерно десетилетие в литературата ни.

Ще започна с уговорката, че разпределянето по десетилетия едва ли е най-пълноценният подстъп към литературните процеси. Показателно в нашия случай например е, че дори при тази относително малка извадка имаше автори, които отказаха да бъдат анкетирани точно защото не виждаха себе си като поети, свързани с конкретно десетилетие.

И все пак има социокултурни конструкти, които сме свикнали да фиксираме с подобни обобщени, непрецизни формули. Така се стига до наложени понятия в българската литературна история като „поети на 40-те”, „поети на 80-те”, „литература на 90-те”, „епическа романова вълна от 50-те” (която изобщо не е ограничена само в 50-те), „лирическа драма на 60-те” (която също се простира и преди и след това десетилетие) и т.н. Подобни понятия се налагат, защото в литературния и в културния живот изобщо има знакови зони, а систематизаторската нагласа по принцип е унифицираща и съответно - огрубителска. Тези зони, разбира се, не са точно десетилетия. Десетилетията в случая са условни означения, отразяващи важността на някакъв исторически период в културата, политиката, живота на обществото - период, в който всички тези полета се пресичат с особен енергиен (и синергиен) интензитет. Нещо се променя в голямата човешка общност - нещо централно, съществено, фщиономично за цялостното ѝ битие. И културата е най-видимият екран на тези промени. Техен най-достъпен и популярен рупор, логично, е публицистиката. А сред изкуствата като най-ефективен - разбираем и бърз - изразител се очертава поезията. Защото нейните форми, от една страна, са словесни, а от друга, са относително кратки и запомнящи се. Защото едно стихотворение обикновено се пише и чете по-бързо от разказ, повест, роман, драма. Защото мелодиката или образността, или необичайното свързване на думи, или всичко това заедно отправя поетическия изказ по-директно към мисълта и емоциите на читателя. Най-сетне - защото поетичното е нещо, с което живеем: „все пак поетично живее човекът на тази земя”, както някога в гениалната си крайност е изрекъл Хъолдерлин.

Именно такъв период „десетилетие" са 80-те години на XX в. в българската литература. И именно поетическите гласове на това време, започнало малко преди и завършило мплко след себе си, формират един от най-характерните му смислови регистри.”

- из книгата

***

Йордан Велчев

Златомир Златанов

Едвин Сугарев

Кирил Мерджански

Наталия Андреева

Миглена Николчина

Ани Илков

Владимир Левчев

Ангел Ангелов - Джендема

Румен Денев