„На Изток казват, че да пишеш поезия, е като да яздиш в неизвестното. В българското литературно пространство ездата може да бъде върху зелен кон или Персифедрон за тези, които могат да достигнат до тях. Така би могло да се опише единичното придвижване сред стихията на езика. А когато в морето на поезията плават литературни кораби с пасажери от няколко поколения, въображението може да ни поведе към трюма, където се намират поетите от „априлското поколение”, и след това да ни качи на борда при две напълно различни поетически поколения - на 80-те и на 90-те години на XX век. На палубата са очите на литературните критици и изследователи, които възприемат този морски съд като важна черна кутия на паметта (която е същевременно и резонаторна).

Много думи са казани за поезията. Много ще продължи да се казва за нея. Ако трябва да предам собственото си усещане за поезията като свят на сгъстени емоции, на крайности, на езикова оголеност, като най-точно назова-ване на природата на нещата, ще цитирам два стихотворни откъса със съвсем различни стилистики: „Моят поглед е бисерен сън”, казва Людмил Стоянов; „Главата ми - кървав фенер с разтрошени стъкла, загубен през вятър и дъжд, и мъгла в полунощни поля”, пише Гео Милев.

Една от важните цели, които си поставя тази анкета, е да разсее съмненията, че в епохата на изкуствения интелект, в лицето на Chatbot и ChatGPT, времето за поезия е отдавна отминало. Книгата, която е пред вас, се опитва да покаже поезията като Аладинова лампа, а поета - като скрит в нея джин, който ни пренася в други светове. А и поетите не принадлежат на този свят. Те са най-близо до предезикови състояния и до специфичния детски език. В детството няма смърт или по-скоро идеята за смъртта все още не съществува толкова осезаемо. Неслучайно поетът Иван Методиев казва, че поезията е област на безсмъртието.

Във формата на анкетата поетите са поставени в нестандартната ситуация да анализират творчеството си, да насочат прожектора навътре и да се огледат в едно творческо огледало. А това е трудна и предизвикателна авторефлексивна задача. Читателите може би ще са учудени, че дадени имена на творци липсват в анкетата, но това е така, защото част от тях отказаха поканата за участие, а други не проявиха интерес.

Сред основните цели на този проект е да очертае едно възможно поетическо поколение на 90-те - с цялата условност на термина поколение, да разкаже чрез множество гледни точки това пъстро време през спомените и творчеството на поетите, дебютирали тогава.”

- от автора, из книгата

***

Силвия Чолева

Петър Чухов

Аксиния Михайлова

Кристин Димитрова

Пламен Антов

Амелия Личева

Николай Бойков

Яна Букова

Елка Димитрова

Кирил Василев