Феноменология на святото. От Имануел Кант до Рудолф Ото

Настоящата монография е първи опит за по-цялостно представяне на творчеството на Рудолф Ото (1869–1937) в България, с акцент върху връзката му с критическата философия на Имануел Кант. В книгата се разкриват проблематични моменти в употребата на базовите религиозни категории „свещено“ и „свято“, както и на основните термини в най-известното съчинение на Ото „Святото“ (Das Heilige, 1917): „mysterium tremendum“, „Ganz Andere“ и др. Анализират се най-важните подходи към религията в творчеството на Ото, развитието на науката за религията (Religionswissenschaft), сравнителното религиознание и приложението на религиозното a priori в историята на религиите. Дискутират се още и изследванията на Ото върху сравнителния мистицизъм. Представени са идеите му за паралелните линии на развитие на религията и философията на Изтока и Запада.

***

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР

УВОД

Първа глава. Историческият контекст на „Идеята за святото“ и подходите към религията

1. Свещено и свято

1.1. Свято и свещено в „Das Heilige“

1.2. Терминът „Heilig“

2. Историческа ситуация

2.1. Появата на „Das Heilige“

2.2. Рудолф Ото – живот и дело

3. Обзор на избраната литература

3.1. Обзор на литературата в България

3.2. Обзор на чуждестранната литература.

4. Извори на идеите на Рудолф Ото извън Кантовата философия

4.1. Библейската традиция: qadoš и ᾰγιος

4.2. Естетико-религиозното предчувствие. Якоб Фриз

4.3. Християнската теология и философия

4.3.1. Дъното на душата. Майстер Екхарт

4.3.2. Съзерцание на Универсума. Фридрих Шлайермахер

6 4.3.3. История срещу метафизика. Албрехт Ричл

4.3.4. Свято и религия. Натан Зьодерблом

4.4. Съвременна философия и психология

4.4.1. Дескриптивната психология. Вилхелм Дилтай

4.4.2. Рационалното свято. Вилхелм Винделбанд

4.4.3.Еволюция на религиозните форми. Вилхелм Вунд

4.4.4. Психологията на религията през XX век. Уилям Джеймс

5. Подходи към религията в творчеството на Ру- долф Ото

5.1. Феноменология на религията

5.2. „Das Heilige“: феноменология или философия на религията?

5.3. Отношението между философия на религията и науката за религията

5.4. Развитието на науката за религията (Religionswissenschaft)

5.5. Проектът на Рудолф Ото за съвременна философия на религията и влиянието на Кант

5.6. Емпиричният и рационалният подход

Втора глава. Категорията „свято“ в светлината на

Кантовата критика на разума

1. Същността на религията

1.1. Рационалната религия: Имануел Кант

1.2. Дистинкцията „рационална религия – исторически религии“

1.3. Религията на святото: Рудолф Ото

1.4. Кант и светостта

2. Линията Кант–Фриз–Ото

3. Априорното

3.1. Кант и априорното

3.2. Кант и теологията

3.3. Религиозното a priori у Ернст Трьолч

3.4. Априорното в „Религиозната философия на Кант и Фриз“

3.5. Априорното в „Идеята за святото“

3.5.1. Дискусия около априорното в „Идеята за святото“

4. Отношението между рационално и ирационално: проблемът за схематизма

4.1. Рационално и ирационално в религията

4.2. Схематизмът у Кант

4.3. Схематизмът у Шлайермахер

4.4. Схематизмът в „Религиозната философия на Кант и Фриз“

4.4.1. Идеален схематизъм на категориите

4.5. Схематизмът в „Идеята за святото”

4.6. Дискусия около схематизацията

4.7. Идеограми

4.8. Различия между Кант и Ото в приложението на схематизацията

4.9. Свято и добро

4.10. Религиозният език като мост между рационалното и ирационалното

5. Естетическият въпрос: възвишеното и нуминозното

5.1. Религия и естетика

5.2. Възвишеното и нуминозното

5.3. Кантовата естетика

5.3.1. Априорност и емпиричност на съждението на вкуса

5.4. Естетически въпроси в „Религиозната философия на Кант и Фриз”

5.5. Двойствен характер на възвишеното и нуминозното

5.6. Пробуждане на възвишеното и святото

5.7. Възвишено, религия и Бог

Трета глава. Святото като интеграционна категория и науката за религията

1. Науката за религията (Religionswissenschaft)

1.1. Mysterium на религията: изцяло другото

1.1.1. „Изцяло другото“ в религиозната история

1.1.2. Бог като „изцяло другото“

1.1.3. Дискусия около „изцяло другото“

1.2. Сравнителното религиознание и историята на религиите

1.2.1. „Das Heilige“ в контекста на сравнителното религиознание

1.3. Религиозното a priori и историята на религията

1.3.1. Паралелно развитие на религията

1.3.2. Религиозното a priori, историята и универсалната религия

2. Междурелигиозният диалог

2.1. История на диалога между религиите

2.2. Религиозният съюз на човечеството

2.3. Диалогът между Изтока и Запада

2.4. Изтокът и индийските религии

2.5. Бхакти-традицията и християнството

2.6. Будизмът и християнството

2.6.1. Прилики между будизма и християнството

2.6.1.1. Трансцендентният идеал

2.6.1.2. Монашеството

2.6.2. Различия между будизма и християнството

2.6.3. Тантра будизмът

3. Мистицизмът

3.1. Вяра и мистика

3.2. Профетични и мистични форми на религията

3.3. Изследванията на Ото върху мистицизма

3.3.1 Изтокът и Западът

3.3.2. Двата пътя: мистицизмът на самонаблюдението и визията за целостта

3.3.3. Майстер Екхарт и Шанкара Ачаря

3.3.4. Идеята за спасението и битието като ценност

3.3.5. Различия между Екхарт и Шанкара

4. Приложението на нуминозното: Паул Тилих, Мирча Елиаде и Карл Юнг

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

БИБЛИОГРАФИЯ

БЛАГОДАРНОСТИ

***

Мирослав Бачев е теолог и философ, доктор по философия. Автор е на десетки статии в областта на философията на религията и философската антропология. Преподавател е по история на религиите, философия на религията и философска антропология във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Научните му интереси обхващат още сравнителното религиознание, съвременната философия, аналитичната психология, диалога между философията и културата на Изтока и Запада.