Християнски храмове, реставрирани или новопостроени от Националния исторически музей и сдружение "Плиска"

„България е държава, която принадлежи към т. нар. европейско семейство на християнските народи. Нещо повече, българите се гордеят, че християнството се разпространява в днешните български r от самото си зараждане. Действително, първите християнски общини в българските земи са основани в градовете по Черноморското крайбрежие (Созопол, Дебелт, Анхиало (Поморие), Несебър, Варна) още през 55 г. сл. Хр. от ученика му св. Андрей Първозвани. Седем голини по-късно същото прави и Апостол Павел в римското селище Никополис ад Нестум (дн. гр. Гоце Делчев).

По онова време българските земи са населени с траки, включени в Римската империя през 46 г. сл. Хр. и разделени на три провинции – Мизия, Тракия и Македония. Християнството, въпреки че е преследвано от римските власти, привлича все нови и нови последователи.

През 330 г. сл. Хр. император Константин Велики обявява християнството за позволена, и то държавна религия.

Християнството се изповядва в храмове. За кратко време българските земи се изпълват с храмове или църкви, както още се нарича култовото място, каквото е трябвало да има във всяко селище, във всеки квартал на по-голям град. А във всеки манастир – общежитие на групи хора, откъснали се от светския живот и отдали се на Бога.

Християнските храмове се строят от миряните, а през вековете преди установяването на българите в днешните им земи (VII в.) - от византйските императори, областни управители, високопоставени аристократи. В българската епоха (VII-XXI в.) храмовете се строят от българските царе и аристократи, богати търговци или със задружните усилия на миряните от енорията, където се строи църквата.

Стените на храмовете често са изписани с фрески и задължително имат иконостас с икони.

През епохата на господството на Османската империя (XV-XIX век) българите са подложени на сурова верска дискриминация.

Османската империя по своето вътрешно устройство е всъщност държава на исляма – халифат. Пълни права в нея имат само мюсюлманите. Между хилядите ограничения за християните е и забраната да имат големи и високи църкви. „Не по-високи от мюсюлманин, яхнал кон", гласи законът. Той е в сила до 1834 г., когато на християните е позволено да строят големи църкви.

В онази епоха, освен място за общуване с Бога, църквите при¬добиват още една функция за българите. Те се превръщат и в то¬пографски знаци, указващи къде живеят българи християни, които и тогава, и днес в редица случаи в т. нар. смесени райони с християнско и мюсюлманско население са 92% от българската народност.

Защо НИМ и Сдружение „Плиска" реставрират и строят нови църкви? По няколко причини. Част от църквите са паметници на културата, музеи – филиали са на НИМ и той служебно трябва да се грижи за добрия им вид. А за новите... все пак християни сме и след като имаме богат опит в строителството на църкви, грехота е да не помогнем.

Приносът на Националния исторически музей и Съдружната организация „Плиска" в строителството или реставрацията на 40-те църкви, включени в тази книга, е различен. Той варира от стопроцентово осигуряване на всички необходими средства, до заплащане на иконостаса и иконите или успешно лобиране за отпускане на държавни средства за една или друга църква.”

- из предговора