12 мита в българската история и "митът" за Батак

„В историята на средновековна България и средновековните българи има много митове – в това е убеден почти всеки съвременен българин. Има, вярно е, но утешението е, че митове има в историята на всяка нация и държава. Има държави и нации (като македонската например), чиято история е изградена изцяло от митове.

Когато пиша за митове, разбира се, аз имам предвид невярната представа за някои исторически събития и личности, наложена за тях в представите на съвременните българи. Тази представа се оформя не от академичните трудове на професионалните историци (тях ги четат 1000-1500 професионални историци), а от учебниците по история в началните и средните курсове на училищата, научно-популярните статии в медиите, белетристиката (романи и повести на историческа тематика), електронните медии и, разбира се, киното. Определено смятам, че филмът„Хан Аспарух" гледан още при появата му от 16 милиона зрители (т.е. по 2 пъти от всеки българин) и излъчван и до днешен периодично по всички ефирни и кабелни телевизии, създаде изключително трайна (но невярна) представа за бита, цивилизационното равнищеи за процеса на създаването на българската държава.

Но белетристите и сценаристите, както и всички други популяризатори на историята, все пак базират произведенията си на академичната история, запазват поне основата на научното познание за общества, държави, събития и личности, украсяват с „художествени" измислици, за да постигнат драматизъм или пълнота на изображението. Е, понякога измислиците са твърде много. Половината съвременни българи са убедени в резултат на подобни измислици, че съпругата на Аспарух се е казвала Ахинора, а голямата му неосъществена любов – Пагане. Всъщност историята не ни е донесла името на нито една българка чак до средата на IX век и първите, за които знаем (дъщерята на цар Борис I и болярина Сондоке), са с християнски имена. И с тъга трябва да признаем, че не знаем как са се наричали прабългарките. Е, има предположения, недостатъчно сигурно доказани, че имената Калина и Олга са от прабългарски произход.

Следователно за митовете в познанията на съвременното общество за българската средновековна история са виновни все пак професионалните историци. Какви са причините за раждането и устойчивостта на неистината в историята?

Историята на една нация и на една държава се установява въз основа на информацията за миналото, идваща от документи, създадени по време или след определени исторически събития. Документ е събирателно понятие и включва т.нар. наративни (разказвателни) източници – средновековни истории, хроники, романи, повести, жития, слова и т.н., административни книжа, грамоти, укази, данъчни описи, археологически, епиграфскии нумизматични паметници. С други думи всеки артефакт, идващ от средновековното минало. Най-ценни, разбира се, са историите, хрониките, административните документи и епиграфските паметници. Понякога те са толкова подробни за историята в определен период, за ярко събитие или личност, че на пръв поглед съвременният историк само трябва да ги преразкаже, след като ги разчете и прочете. И за съжеление в миналото това е ставало, като в резултат на това са се появили немалко митове.”

- из книгата

***

Съдържание

Предговор

Митът за прародината, расовия тип, бита и културата на древните българи

Митът за годината (681) на образуване на българската държава

Митът за ролята на прабългари, славяни и траки в образуването на българската държава и народност

Митът за единствената българска държава на Балканския полуостров

Митът за Крум Страшни и страшните му закони

Митовете около християнизацията на българския народ в 864 г.

Митовете за делото на Кирил и Методий

Митът за слабия цар Петър (927-969 г.)

Митът за антифеодалното въстание на Ивайло

Робство ли беше турското робство? Или само национална катастрофа?

Митът за големите балкански юнаци при османските завоевания

Митът за Васил Левски - светец или най-успешният български политик

"Митът" за Батак