В началото бе "Историята"

Сборник с материали от национална научна конференция, организирана по повод 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История славянобългарска" - Банско, 26 май 2022 г.

В този сборник са включени 14 доклада от националната научна конференция по повод на двойния юбилей - 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на неговата знаменита „История славянобългарска", проведена в гр. Банско на 26 май 2022 г. По всеобщо мнение на историци и литератори малката по обем „историйца" на Хилендарския йеромонах има ключово значение в развитието на националното ни Възраждане и е важен маркер, с който се поставя началото на новата българска литература.

В своите студии и статии авторите, които са представители на водещи научни институции в столицата и страната, засягат различни аспекти от живота и делото на Паисий Хилендарски. В изследванията им е отделено място и на редица спорни въпроси в научната литература, както и на паметта за Паисий, която се съхранява oт поколения българи.

Текстовете, намерили място на страниците на сборника, са предназначени както за по-тесни специалисти, така също и за по-широк кръг читатели, които проявяват интерес към проблемите, свързани с историята на нашия народ.

***

Съдържание

Предговор. Пламен Божинов

Кирил Топалов. Великият светогорец и неговото дело на ползу роду болгарскому („История славянобългарска" на Паисий Хилендарски и началото на Българското възраждане)

Николай Чернокожев. Свети Паисий - гласът на „неизказана, небесна любов”

Николай Аретов. Паисий, Софроний и началото на литературното повествование

Маргарет Димитрова. От монашеската килия към селската църква, даскалската соба и еснафския дюкян: преписи и преписвачи на „История славянобългарска"

Илия Тодев. Паисий - или от любов към България

Даринка Караджова. Академичният проект „Четвърт хилядолетие „История славянобългарска”. Атрибуции и идентификации на разпространители, преписи и почерци.

Красимира Александрова. Електронното издание на Котленския препис на „История славянобългарска", направен от Софроний Врачански, и преписите ѝ, съхранявани в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”

Димитър Пеев. Кога е починал Отец Паисий Хилендарски? (Според документи от архива на Хилендарския манастир)

Димитър Христов. Традиционни и нови елементи в „История славянобългарска"

Николаос Мердзимекис. Банско и светогорските манастири през XVIII-XIX век: сведения от епиграфските паметници и документи

Юрий Проданов. Паисий и „кърджалийското време” - принципът „добродетели на злополучията”

Пламен Божинов. Паисий Хилендарски и „История славянобългарска" в научните трудове на Марин Дринов

Мила Кръстева. Въобразеният Паисий

Светла Барякова. Следите на историята в Банско

Приложения