Монолози

Пиша, защото ме привличат

игрите на въображението и

изпитанията на оригиналния синтез -

като частна форма на утопията.

Пиша въпреки абсурдността и

смъртта. Пиша, за да добия

сили и намеря упование сред това

разнебитено и обезверено човечество.

Пиша също, за да се обявя

срещу безразличието, което

всекидневно наблюдавам. Ужасно е

да бъдеш ням срещу онези, които

превеждат всичко на езика на

омразата. Най-сетне пиша,

защото езикът е всичко, което

притежавам - пространството

средоточие на целия ми житейски

опит. Когато пиша, усещам

радостта, че живея. А това е повече,

отколкото да съществувам.