След истината. Нова политическа поезия (Балът на тираните • Влюбване в диктатора)

„В тази поезия идеологията и политиката се самопредставят чрез фигурите на съответните персонажи... навсякъде политиката сякаш се самоизговаря. И ние просто трябва да я чуем. „Балът на тираните" съдържа действително нова политическа поезия.”

- Михаил Неделчев

„Балът на тираните” изстисква от всеки малък глас, от бездушието на институциите душата на обществото. Сцената е държавата България, географските граници са манталитетни граници... Агенти, министри, поети и прокурори, редом с майки, неверни жени и самотни мъже участват в разобличаване на възвишеното.”

- Антоанета Алипиева

„Вероятно никога нямаше да разбера за тази публикация, ако стихотворението на стр. 41 не носеше заглави е „Агент „Георги” превежда „Власт и съпротива". Когато научих, зимата вече беше дошла. Обади ми се един приятел и ми съобщи новината... Изведнъж се почувствах натикан в собствения си роман.”

- Илия Троянов

„Чудя се откъде идва усещането ми за жестокост на тези стихове - жестокост не в смисъла на „много готино" или на бутафорно леещ се кетчуп, а в изконния смисъл на съзнателна и преднамерена без-милостност... Пламен Дойнов сглобява грозния и вредоносен публичен образ с окаяната, жалка и етически тъпоумна интимност на чудовища големи и малки, високопоставени и редови, минали и бъдещи, ваши и наши.”

- Миглена Николчина

„В новата поезия на Дойнов има един документален пласт, който направо от архивите излиза, архивите лирически проговарят; има друг пласт, идващ от историята на българската поезия; има трети специален пласт от соцреализма и има последен пласт, чист Пламен Дойнов, така да се каже, който идва от старите му стихосбирки. Това са съставките на манджата. И те са замесени в една много рискова и интересна комбинация.”

- Александър Кьосев

„Поезията на Пламен Дойнов действително има силата да излезе и говори пред повече хора - директно, като на агората в античния полис, без медии.”

- Георги Гочев

„Влюбване в диктатора” едновременно предупреждава, но и отказва да премълчава. Дори и мълчанието не иска да премълчи. Никак, ама никак не е лесно да се самоубеждаваме, че това е просто силна поезия. И защото това е лирическа книга, която остава болезнено, смазващо отворена и взряна в нас, дори и когато се опитваме да я затворим и да обърнем смутено погледи настрани.”

- Гергина Кръстева

***

Изданието съдържа стихосбирките „Балът на тираните” (2016) и „Влюбване в диктатора” (2020), основани на стихотворения, представени за първи път в авторските поетически четения „Нова политическа поезия” (22 февруари 2016) и „Нова политическа поезия: Втора нощ” (19 ноември 2018), състояли се на камерна сцена „Миракъл” на Театър „Българска армия” в София.

***

Балът на тираните

Отдолу - смърт, отгоре - сън, в средата

едно смутено тяло - свободата.

Те я подритват с похотливи стъпки

а тя се смее - във младежки пъпки,

върти се между тях полупияна -

отворена към небесата рана.

И аз съм там - един любезен дракон.

отвън - студен, отвътре - цял разплакан,

записвам тайно тази нощ интимна:

Към полунощ запяват всички химна,

наливат кръв в зелени стройни чашки,

под фраковете - люспести опашки,

докато пеят, кимват и поръчват

да хвърлят стар приятел в тъмна бъчва,

с една ръка обезглавяват птица,

със друга галят лакоми дечица,

взривяват бомби, докато се молят,

изпращат сенки в тъмното да колят,

нахлуват в дом, квартал или държава -

на сутринта ще я освобождават,

ще палят свещи - честни, величави,

докато аз безсилно ги възпявам

и чакам ангелите справедливи,

препасан, със подострени моливи.

- из книгата