Настоящият труд е първото систематично изследване на процесите на асимилация, т.е. на хибридизирането на гръцките заемки в българския език, базирано на внушителен обем ексцерпиран материал. Темата е особено актуална не само в научно, но и в научно-приложно отношение. Нейната разработка спомага да се получат отговори на въпросите:

• Кои са истинските заемки от гръцки в български език;

• Какви са резултатите от подложените на преобразуване по законите на българския език гърцизми;

• По какъв начин чуждите лексеми се превръщат в домашни членове на българската речникова система, т.е. как възниква съществена разлика между гръцките заемки и по-късно създадените българо-гръцки хибридни образувания, които със своята многобройност са неопровержимо доказателство за силата на българския език и на диалектно, и на книжовно равнище.

Уникален по своя характер и богат на много ценна информация, трудът представлява интерес за всеки, изкушен да надникне в дебрите на езика ни.

***

Съдържание

ПЪРВА ЧАСТ

Увод

1.Гръцките заемки в българския език

1.1.Лексико-морфологично заимстване. Етапи

1.1.1.Морфологична адаптация на гръцките заемки

1.1.2.Словообразувателна асимилация на гръцките заемки

2.Цел и задачи на изледването

3.Методологични принципи на изследването

4.Представяне на българо-гръцките субстативни хибриди