Народните читалища от епохата на Възраждането до съвременността. Културулогична перспектива

„Започвам настоящия предговор с впечатляващ случай, свързан с българските читалища. Преди години младият юрист Александър Янков е бил изпратен като посланик във Великобритания. По протокол, след връчването на акредитивните писма на кралицата, той трябвало да се срещне с някои от министрите от британския кабинет. Александър Янков очаквал да се види с министъра на икономиката, или на енергетиката, или на транспорта. Но, както той самият разказва после, „падна" ми се да се видя с министъра на образованието на Англия. За негова радост министърът се оказала Маргарет Тачър, известната по-късно министър-председател на островната държава. Тя попитала нашия дипломат коя е основната религия на неговата страна. Александър Янков се „направил" на обиден, защото е немислимо за него да не знае отговора на този въпрос и казал, че освен християнството в България се изповядва и ислям, юдаизъм и други по-малки религиозни изповедания. Тя се обърнала към него и през смях му казала, че това не е вярно. Преди няколко месеца била в България и посетила големи и малки градове, както и неизвестни села, пръснати из планините. Навсякъде, където е ходила й направило впечатление една характерна особеност - наред с училищата, църквите, джамиите и други молитвени домове, имало едно непознато за нея присъствие - присъствието, наречено читалище. Дори да е липсвала една или друга институция, там е имало читалище. След което Маргарет Тачър се обърнала към Александър Янков и му казала, че българите трябва да знаят и да се гордеят, че религията им се казва ЧИТАЛИЩЕ. Така твърди легендата!”

- из предговора

***

Съдържание

1.Предговор. Читалището като българска религия

2.Увод

3.Историческо развитие на читалищата

3.1.Народните читалища преди Освобождението

Културни влияния и предпоставки за възникване на първите народни читалища

Първите народни читалища

Организация, цели и дейности на народните читалища

Преплитане на политическа, революционна и читалищна дейност

Материална база и финансиране на читалищната дейност

3.2.Народните читалища в периода от 1878 г. до 1944 г.

Общ контекст на развитие на гражданския сектор и читалищната дейност

Възход на читалищната дейност и съюзяване в Съюз на народните читалища - 1911 г.

Приемане на първия Закон за народните читалища през 1927 г.

Основни читалищни дейности

3.3.Народните читалища в периода от 1944 г. до 1989 г.

Административна централизация на читалищата и загуба на автономност

Пропагандният статут на културата

Художествена самодейност и „официализиране” на фолклора

4.Заключение

5.Използвана литература

***

Д-р Силвена Байракова завършва специалност „Културология" в катедра „История и теория на културата" на СУ „Св. Климент Охридски". Отново там специализира магистратура „Трудови пазари и развитие на човешките ресурси" и един семестър в Университета на Флоренция, Италия. От 2019 г. е член на Националния съвет за нематериално културно наследство към Министерство на културата. През 2020 година защитава дисертационен труд на тема „Българските читалища - между възхвалата и отрицанието. Читалищен мениджмънт в съвременен контекст". През същата година е отличена за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност от министъра на културата. От 2021 г. е Председател на комисия „Международно сътрудничество" към Съюз на народните читалища. От 2021 г. е и лицензиран обучител към „Център за професионално обучение".