Окапалата шума

Първият роман на емблематичния Габриел Гарсия Маркес - Нобелов лауреат за литература от 1982 г., в ново издание на български език.

Романът е написан през 1954 година. Тоест когато Габо е бил на 27 години. Това е първият му роман и първата му публикувана книга въобще. Това е и първото негово произведение с място на действието прочутото Макондо, любимото на Габо, което той споменава и в много следващи творби, и дори да не го нарича с името му, се разбира, че става дума за него.

Романът се състои от 11 глави. В него се разказва за едно семейство от четирима души: възрастен полковник от войните, втората му жена, дъщеря му и внука му. 25 години преди текущия момент на действието в дома им пристига френски лекар, който някога е спасил живота на полковника, с препоръчително писмо от главния интендант на Атлантическото крайбрежие в края на Хилядодневната война (1899 - 1902), полковник Аурелиано Буендия, и полковникът го приема да живее при тях. (Усещате ли как бавно, с едва доловим тътен, се приближава „Сто години самота”?) Формалната времева рамка на романа е половин ден: от смъртта на лекаря до тръгването на ковчега му към гробището. В книгата всичко се разказва от тримата главни участници: полковника, дъщеря му и внука му. Но в техните монолози има втъкани монолози на други хора, а в тях има и кратки монолози, диалози и реплики на трети герои. В творбата има много събития в характерния стил на Маркес да се разхожда във времето и много действащи лица.

***

„Внезапно, сякаш някаква вихрушка беше пуснала корени насред градчето, пристигна банановата компания, преследвана от окапалата шума. разбъркана, необуздана шума, събрала човешкия измет и отпадъците на другите градове: стърнища от една гражданска война, която изглеждаше все по-далечна и неправдоподобна. Шумата беше безпощадна. Заразяваше всичко със смесената си миризма на тълпа, миризма на избила слуз и притаена смърт. За по-малко от година тя стовари върху градчето развалините от многобройни предшествали я катастрофи, пръсна из улиците съмнителния си товар от отпадъци. И под неочаквания лудешки ритъм на вихрушката тези отпадъци стремително се разпределяха, обособяваха, докато превърнаха онова, което беше уличка с река в единия край и малко гробище на другия, е съвсем различен, сложен град, направен от отпадъците на другите градове.

Смесен с човешката шума, повлечен от буйната ѝ сила, надойде изметът от складовете, oт болниците, от електростанциите, от увеселителните заведения; измет от самотни жени, от мъже, които връзваха мулето си за някоя подпора на хотела и чийто багаж се състоеше от дървен сандък или вързопче дрехи, а само след няколко месеца вече притежаваха собствена къща, две държанки и военния чин, който остана да им дължат, защото бяха отишли късно на война.

Дори изметът на жалката любов от градовете дойде с окапалата шума и построи дървени къщурки; отначало зае един ъгъл, където половин походно легло предлагаше мрачен подслон за една нощ, а после се появи една шумна тайна улица и накрая цял един публичен град в града.

Сред тази хала, сред този вихър от непознати лица, от навеси на пътя, от мъже, които се преобличаха насред улицата, от жени, седнали на сандъци, с отворени чадъри, от безброй изоставени мулета, които измираха от глад в конюшнята на хотела, първите станахме последни; ние бяхме чужденците, пришълците.

След войната, когато дойдохме в Макондо и оценихме качеството на неговата земя, знаехме, че шумата ще дойде някой ден, но не се досещахме за нейния устрем. Затова, когато усетихме да се задава лавината, единственото, което успяхме да сторим, беше да сложим чиния с вилица и нож зад вратата и да седнем търпеливо да чакаме новодошлите да се запознаят с нас. Тогава влакът изсвири за първи път. Шумата се обърна и излезе да го посрещне, и обръщайки се изгуби сила, но доби еднородност и здравина; претърпя естестве ния процес на ферментация и се смеси със за родишите в земята.

(Макондо, 1909 г.)”

***

Габриел Гарсия Маркес е роден в Аракатака, Колумбия, и е един от най-значителните и влиятелни автори в световната литература. Той е и най-видният представител на течението и стила „магически реализъм".

Носител е на Нобелова награда за литература за 1982 година. Освен писател е също журналист и сценарист. Част от произведенията му са филмирани. Най-известните негови творби са „Сто години самота", „Любов по време на холера", „Хроника на една предизвестена смърт", „За любовта и други демони", „Полковникът няма кой да му пише" и „Есента на патриарха". Има публикувани и четири сборника с разкази.