Подходящо време

Това е остър диалог между две приятелки. Каквото и да каже едната, другата e ужасена от казаното. При всяка смяна на темата дебатът ескалира и завършва с груби обиди. При това двете се познават отдавна. Но какво се е случило с тях междувременно?

Авторът изследва актуалните проблеми на едно общество, коетo е изгубило способността да приема конструктивно чуждото мнение. Онова, което човек не иска да чуе, той просто го отхвърля. Въз основа на толкова разпространената идея за свобода на мненията много факти, биват обявени за фалшиви. И съвсем между другото възниква въпросът: Колко дълго може в такова общество да трае едно приятелство? И дали е задължително човек да приема и уважава всяко мнение?

***

А: Възможно е не всичко, което говорят по новините, да е напълно погрешно. Но аз просто не го вярвам. И не само аз. Ние сме много, все повече хора не се хващат на тези лъжи. Искам да кажа, че човек трябва поне малко да се замисли.

***

Марио Вурмицер е роден през 1992 г. в Мистелбах, Долна Австрия. Живее във Виена, където е следвал германистика и история. През 2010 г. излиза младежкият му роман „Шестнайсет“. След него той се отдава по-интензивно на писане. Публикува в списания и антологии. Пише проза и театрални текстове. Получава много стипендии и награди, сред които литературната стипендия „Ханс Вайгел“, наградата „Братя Грим“ на Берлин, наградата за драматургия на Оснабрюк. През 2018 г. излиза романът му „Вътре в пианото“, а през 2023 г. „Можеше да бъде и по-лошо“. Познат е на българските читатели с публикувания през 2019 г. на български сборник с пиеси „Службата по надзора не знае милост“