Мъртвецът от Шпрее. Берлин 1944

19 юли 1944 г. Нов случай за берлинския главен комисар Карл фон Амвеге. В река Шпрее е намерен труп. Според документите му това е някой си Антон Шусел. Според актовете обаче той е починал още през 1940 г. Амвеее и неговите колеги Ролф Байлке и Ерика Кеслер предполагат, че мъртвецът от Шпрее през последните години е работил под фалшива идентичност з 1 Гестапо. Дали е убит поради лични или политически причини? В процеса ;-:а разследването тримата полицаи се сблъскват с мрежа от интриги, в които са замесени и висши партийни функционери.

Този фиктивен криминален случай е представен в пиесата на фона на залязващото господство на националсоциализма и в навечерието на неосъществения атентат срещу Хитлер от 20 юли 1944 г. В нея криминалният жанр е комбиниран с конкретните исторически събития. Големият въпрос тук е дали справедливостта и законът в една нечовешка система могат да означават изобщо нещо и дали може да се стигне до някакво противодействие.

***

РОЛФ БАШКЕ: Hиe всички правим грешки. Като младо момче аз вярвах в Хитлер. SA бяха като отдушник за мен. Можех и се биех, за да опитам как ще бъде въстанието. Виновни за всичко бяха евреите и комунистите. А ние бяхме добрите. Можехме да ги бием по демонстрациите така, както се веселяхме. Защото де факто това не беше наказуемо. Нека да бъдем честни, нали това е мечтата на всеки нахалник, който се носи без ориентир в живота, нали?

***

Маркус Виганд е дипломиран гимназиален учител, но неговата страст е театърът. Известен е със своите постановки, изпълнени с много фантазия, и със способността си да поставя комплексни исторически и обществени теми. Неговите пиеси са често много задълбочени и подтикват към размисъл, без да имат поучителен характер. От 1987 година е член на театралната трупа „фанфеплюш", с която поставя своите пиеси. Между тях са „Жертвоприношение", разказ за доносник на SS, „Второто лице", криминална пиеса, която представя събитие от Първата световна война. Започва да пише пиесата „Мъртвецът от Шпрее" през 2004 година, но поради тежко заболяване успява да я завърши едва през 2024 година и то със съдействието на своята съпруга Катрин Виганд.