Еколингвистика, или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми

Аз не съм нито само биологичен, нито само социален, нито само юридически субект. Аз съм човек с безсмъртна душа и винаги осъзнавам безсмъртието на душата си, затова мечтите ми са много по-широки от реалните ми възможности - те се разпростират твърде далеч във времето и пространството. Тъй че човек дори да не мисли за безсмъртието на душата си, винаги усеща това безсмъртие и в повечето случаи не вярва, че утре, в другиден или в относително скоро време ще умре. Това чувство за безсмъртие е свързано с усещането за безсмъртието на езика, който го е имало и преди нас, а ще го има и след нас.

Не бива да се забравя, че езикът е предимно инструментът на мисленето, на осъзнаването и на споделянето. Много по-важни са посланията, а посланията зависят от намеренията - дали са чисти или нечисти. Намеренията освен това са насочени към постигане на определени цели, а целите се подреждат по скалата на ценностите. Сред ценностите безспорно най-важна е победата над смъртта, което означава стремеж към вселената на тези, които обичаме. Словото е пътят на този индивидуален, а защо не и колективен стремеж. В много отношения извървяването на такива пътища е синоним на израстването в духовен план, синоним на просветата и образованието.

***

Съдържание

Предговор

1.От социолингвистика към еколингвистика

1.1.Фишмьн - езиците са ключове към културното разнообразие

1.2.Хауген - национален езиков идеал, обединение, но и разграничение

1.3.Хаймс - говорните общности, кодове, норми и културни модели

1.4.Фъргюсън - съжителство на две или повече езикови разновидности

1.5.У. Лабов и Дж. Гьмпьрц - научната методология като идеология

1.6.Новите разработки - по-активна позиция спрямо езиковите права

2.Лингвистичните идеологии

2.1.Идеологии, включващи темата за езика

2.2.Идеологии за изграждането на езика

2.3.Идеологии в метатеориите за езика

3.Екосемиотика - биология, технология, културология

3.1.Предистория на еколингвистиката

3.2.Етическата парадигма, подготвила еколингвистиката

3.3.Правата на човека и технологичните анти-еко-системи

4.Човекът (не) е животно! За природата в езика и за природата на езика

4.1.Зоосемиотика - комуникацията като високоорганизирано поведение

4.2.Когнитивно срещу интуитивно в езика

4.3.Биокултурните ниши на човешките общности

5.Езикът и властта - критичният анализ на дискурса

5.1.Всекидневното съзнание - обект на засилен контрол и манипулации

5.2.Критичните наблюдения върху дискурса и неговите разновидности

5.3. Критични наблюдения над екологичния дискурс

6.Екология на езиците - езиково отмиране и езиково съживяване

6.1.Изчезването на езици и езикови разновидности

6.2.Застрашените езици и индексът на Фишмън

6.3.Застрашените диалекти на Европа - ефектът на границите

7.Езикова самоличност и лингвистични права на човека

7.1.Националният идеал и езикът

7.2.Етноидентитет и символни форми

7.3.Езиковите права - юридическа броня срещу държавната машина

7.4.Структурен анализ на основни международни документи

7.5.Теория и практика на езиковите права

8.Екокултура и екологично възпитание

8.1.Езиковото планиране като възпитателен процес

8.2.Отношението към чуждите езици

8.3.Плурилингвизмът като европейска перспектива

9.Глобализацията и застрашените екосистеми

9.1.Виртуалната реалност като заплаха

9.2.Новият лингвистичен ред

9.3.Застрашен ли е българският език?

Библиография