„Съвременното религиозно образоване е обширно поле 5а научни изследвания, съдържащо потенциал за решения на зъпроси, поставени от променящия се мултикултурен свят. Засилват се научните усилия за разкриване ролята му за съвременните общества и възможностите, които предоставя за изграждане на личността и гарантиране на нейната устойчивост. Интересът към предмета Религия се характеризира с различна интензивност през периодите на човешкото развитие и днес сме свидетели на постсекуларизационни процеси, които отново връщат в общественото пространство религиозни теми и постановки за живот, поставяйки дискусията за придобиването на религиозни знания.

Редица постсоциалистически общества, каквото е българското, ретроспективно преосмислят ролята на религиозното образование, връщайки се към периода преди налагане на режима и стигматизиране на религията в образователната система. В България предметът Религия, след десетилетия отхвърляне от държавното училище по времето на социализма, след обществено-икономическите промени отново е в учебните планове. През 2020 г. бяха изготвени нови учебници по Религия (Православие, Ислям и Благонравие) по проект и с одобрението на Министерството на образованието и науката. Наличието на систематизирани учебни материали предполага подобряване на образователния процес, повишаване качеството на обучение и тласък за развитие. Анализирането на новите учебници ни позволява да разкрием нови елементи от ролята на съвременното религиозно образование за изграждане на младия човек.

Една от неразкритите напълно роли на религиозното образование е свързана със способността му да подпомага формирането на мирогледа на младия човек. Съвременните изследвания, в търсене на холистичен подход към образованието, обръщат внимание на факторите способстващи за формиране на личната картина за света и дефинират ролята на общите мирогледи, сред които е и религията. Върху процеса оказват влияние всички знания и преживявания, получени в училище, семейството и обществото, както и специфичната за отделния човек корелация между тях, определяща духовното невидимо състояние, но и видимото поведение в социалния свят.

Настоящото изследване търси ролята на религиозното образование за формиране на мирогледа у децата и е съществено за конструирането на мирогледен модел на предмета Религия-Православие в началния етап на образование. Научният проблем на настоящото изследване е определен от развитието на религиозното образование в българското училище в контекста на Православното учение и нуждата от изграждането на мирогледен модел в подкрепа на философското и светогледно мислене на учениците. Обективните фактори за избор на проблематиката са актуалността на проблема у нас и в чужбина и засилващия се мултикултурализъм, които поставят множество въпроси за религиозното познание и изграждането на личностни способности за възприемане на „другия" в контекста на собствените убеждения. Изследването е мотивирано и от определени субективни фактори на избор, свързани с дългогодишната работа и нестихващия интерес в областта на религиозното образование на автора и възможността за изследователска работа. Обект на настоящото изследване е дискурсът за религиозно образование в България, а предмет е ролята на религиозното образование за формиране на мирогледни представи и развитие на личния мироглед на учениците в началното училище.”

из предговора