Писма от Анхиало. П. К. Яворов - кореспонденция 1899-1900
В момента не е в наличност
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Издателство
- Либра Скорп
- Народност
- българска
- Година
- 2007
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 48
- ISBN
- 9789544710194
За книгата
„Анхиалският период е най-плодотворното време в творчеството на Пейо К. Яворов. В продължение на малко повече от година се раждат едни от най-забележителните стихотворни творби в новата българска литература. „Есенни мотиви”, „Калиопа”, „Минзухар”, „Великден”, „Май-1900”, „Сизиф”, „Мечта”, „Желание” са само част от поетическото вдъхновение на Яворов край морето.
„От Сливен ме преместиха в Анхиало... В Анхиало написах „Калиопа”, вдъхновен от една хубава мома българка. Съжалявах, че не съм се оженил за нея” - изповядва се поетът пред Владимир Василев в „Автобиография” през 1914 година. В Анхиало Яворов се формира като поет. В Анхиало придобива самочувствие на творец: „Ти помни, че брат ти ще стане голям поет” - заявява той на сестра си Екатерина край морето. Анхиалският период заслужава по-обилна светлина, за да се проследи началото от творческия път на поета. За това изключително много допринася кореспонденцията на Пейо К. Яворов през този период.
От една страна писмата, откритите пощенски карти, телеграмите, бележките до близките и приятелите проследяват делничните тежнения и малките духовни празници в крайморското градче: „Днес беше ми дошло до носа” или пък „Чета руски. Имам Пушкина, Лермонтова, Некрасова и Надсона”. От друга страна - възкресяват социалния и духовен облик на Поморие (Анхиало) като цяло преди повече от едно столетие.
Кореспонденцията на П. К. Яворов е добре известна. Но така последователно подредена, тази част от нея през периода 3 септември 1899 - 29 септември 1900 година има друго звучене и дава no-ясна представа за живота в Анхиало.
Кратките бележки към писмата, откритите пощенски карти и телеграмите открояват не само повода за написването и битието на получателя, те са и своеобразни отпратки към биографията на много лирически творби, създадени през този период.
Някои от по-кратките съобщения, предимно телеграми и открити пощенски карти, не са обособени отделно. Те са включени в кратките бележки към други епистоларни текстове.
Мемоарните страници в края на книгата са подбрани, за да осветят по-отблизо делника на Пейо К Яворов в Анхиало.
Илюстративният материал допълва характерната атмосфера в Анхиало от края на XIX и началото на ХХ век.”
- от съставителя