Защото

СПАСЕНА СВЕТЛИНА

... магията Поезия

Ти идваш по неведоми пътеки

с дъх на олово, с глас на земята.

Ти идваш с погледи мрачни и светли

и със обич запалваш зората.

Пристъпваш зрак със очите на птица.

Даряваш цвете, даряваш лъжа.

Викаш и бликаш със сок от лозница.

Търсиш любов

вместо тиха сълза.

Ти, неспокойна вълна на житата,

по листата рисувани пламъци.

Ти си тежката буква в ръката ми,

стрела от вълшебните замъци.

Ти пееш с песента на гнездата.

Ледът топиш и трептиш във кръвта.

Ти си усмивката върху стъклата

във синовете спасена светлина.

- из книгата