Отгласи

Стихове от Павел Славянски.

***

Ветровете ту се скриват, ту изгарят от позлата

и в доубоя непрестанен слънцето или мъглата

слизат с пек или прохлада над догарящото лято...

Вятърът ту спре, ту писне от някоя скала прорязан

лута се и се премята, с неспокойствие белязан,

в езерата лудо плисне и събудил с дъх вълните,

тича облак да догони след керваните от пара...

Само малко стръкче цвете капчици и пръст събира,

в шепите на великани влага и искрици скрива

в корените на съдбата трупа светлина и жажда

и подпряло синевата, в ново битие се ражда.

- из книгата