Прозрение

„Прониквайки в поетичната вселена на Емил П.Стоянов, усетих някакво духовно родство с този емоционален, лесно раним, едновременно изповеден и умеещ да обобщава творец. Неслучайно наричам това, което е създал, не „стихосбирка”, а „поетична книга”. Омръзна ми от еклектични сборници, подобни на лирически дневници, в които авторите споделят непохватно най-елементарните си преживявания и обикновено охкат и пъшкат от (не)споделена любов. В чудесното си стихотворение „Размисъл” Емил Стоянов ни казва: „Животът тук е само гара /към вечния, свещения живот.” Това не е случайно подхвърлен афоризъм, а изстрадана философия на неговата неповторима визия. Той се опита да ни представи тази понякога неуютна, понякога изпълнена с радостен гмеж гара в цялото ѝ многоцветие и същевременно да ни покаже невидимите за нетренираното око връзки, които трайно свързват земното с небесното, всекидневното със свещеното.

На пръв поглед кръгозорът на Стоянов изглежда почти интимен: двойката в мигове на щастие и в изпитание, семейното щастие, докосването до тайнствата на природата. Голямата му заслуга е, че успява да изтръгне непознати, красиви и човечни звуци от експлоатирани до болка теми - любовта, самотата, славейковския "сън за щастие". В двата куплета на далото заглавие на цялата книга стихотворение "Прозрение" авторът е успял да подбере сложна система от настроения и философски прозрения: тук властно присъства темата за "изгубеното време". за забравата, за тъгата от неосъщественото. С изключителен финес присъствува и драмата на двамата влюбени - с усещането за отчуждението, за пустотата, но и с вярата в "южняка". в преоткриването на екзистенциалния смисъл.

Емил Стоянов е композирал книгата си мъдро, с усет за контрапунктиране, с редуване на тъма и светлина, жар и пепел. Неслучайно едно от най-сполучливите си стихотворения „Реквием” той започва с предсмъртните слова на Яворов, че Лорa го викa при себе си. По този начин споделеното се отблъсква от злободневността, обръща се към националната традиция и оттам към вечните неразрешими проблеми на хората. Стихът е класически, езикът - богат, изчистен от баналностите на всекидневната му употреба, метафорите - дръзки и запомнящи се. Поетът не се кланя на формата, а я приспособява към собственото си усещане. Понякога събираната в него творческа енергия се излиза в кратки поеми („Любовен кръговрат”, „Легенда за любовта”), в други случай експлодира в кратки, дълбоко философски шедьоври („Акварел”, „Пукнатина”, „Натюрморт”). Едно от стихотворенията, които никога няма да забравя, се нарича "Нощ над града": то е като изплакано, изречено на един дъх - поразително мащабна картина на отчаянието, на резигнацията, която завършва с наистина съвършен стих:

По релсите избива скреж

и лепне по заспалите дървета,

а месецът като надгробна свещ

догаря бавно във небето.

Живеем в епохата на „постмодернизма", когато еклектиката ни залива, а имитацията на чувства ни превръща в странни марионетки сред почти лунен пейзаж. Емил Стоянов обаче ни напомня, че има и други истини, че класическият стих живее и диша пълноценно, че въпреки триумфа на рационалността вълшебствата и романтиката не умират. Любовното му чувство е изострено, бих казал, изпълнено с благородство, а в съчетанието на думите му долавям невероятна пластичност. Неговият „топъл кът, изплетен от любовна прежда” е толкова истински и толкова необходим за всички ни, че „магията” на откровенията му прониква в нас и ни пречиства. Приказната любовна книга неизменно остава отворена - тя е изпълнена със скръбни, но и с чувствени, красиви страници - отвежда ни до камината (като символ на укротения огън), но и по-далеч: към изворите на духовната сила, към спомена за първия български хан и за безсмъртния национален поет, към "завета", който искаме да оставим на децата си („На дюната”, „Кръговрат”).

От казаното дотук е пределно ясно, че аз високо ценя „Прозрение„-то на Емил Стоянов. Убеден съм, че „Прозрение„ ще бъде стилна и значима книга, че ще бъде забелязана от критиката и най-вече, че ще достави наслада на жадните за истина и красота читатели.”

- Георги Цанков