Беседи върху Шестоднев | Collationes in Hexameron

„Беседи върху Шестоднев“ на Бонавентура, превод на Цочо Бояджиев, е много особен текст. Това са 23 публични проповеди, произнесени във Философския факултет в Париж пред около 160 слушатели между Великден и Петдесетница през 1273 г. и прекратени при издигането на Бонавентура за кардинал. Проповедите са замислени като шест „визии“ върху всеки от дните на творението.

Понеже са проповеди, нормално е да се очаква, че не са записани от техния автор: проповедта е по дефиниция слово на Бога, артикулирано от проповедника. И в нашия случай текстовете са reportata, тоест стенографски записи на слушатели. Затова читателят не бива да се изненадва, че на отделни места, в които стои „той казва“ или „тук той заявява“, под „той“ следва да се разбира не някой друг, а самият Бонавентура.

Бонавентура демонстрира широка начетеност, като сред позитивно цитираните от него автори намират място Сенека, Вергилий, Плотин, Ориген и, естествено, Платон и Аристотел. Лесно е да се види, че прокламираният негов „антиаристотелизъм“ е просто добре разпространен слух. Възражения срещу иначе широко утвърждавания от него Стагирит се появяват едва тогава, когато тезите му влизат в пряко противоречие с християнското учение.

***

Св. Бонавентура, роден като Джовани Фиданца (1221–1274), е италиански теолог и философ, генерал на Францисканския орден. Роден е през 1221 г. в Баньореджо, Папска държава. Учи в Париж, където получава магистърска степен по изкуства, а след това защитава докторат по богословие. Около 1243 г. се присъединява към Францисканския орден, като през 1257 г. става игумен на Ордена. През 1274 г. папа Григорий X го произвежда в главен кардинал на Албано.

Основната тематика в работата му е свързана с теологията и дали тя може да бъде възприета като „наука на науките“. Бонавентура определя различни степени към възхождане към Бога – телесна, временна, извън нас стояща следа по божия път.

Умира в Лион, докато помага в организирането на Ливонския събор. Канонизиран за светец през 1484 г. от папа Сикст IV и обявен за доктор на църквата от папа Сикст V през 1587 г. Считан е за един от най-големите философи на Средновековието.