Голямото съчинение (Наука и магия)

Настоящото издание е първа стъпка към преодоляването на един съществен пропуск при представянето на средновековната европейска философия. Ако през изминалите десетилетия преведени на български език се появиха основни творби на т. нар. висока схоластика, то незабелязано остана делото на един от най-ярките умове на епoхата. Творчеството на Рoджър Бейкън е значително по обем и многообразно по тематика, така че усвояването му предполага безупречна компетентност на изследователя и преводача, както и достатъчно време за продуктивно преброждане на множеството конкретни интелектуални казуси.

***

Роджър Бейкън е роден в Ълчестър (Дорсетшир) в Англия между 1210 и 1215 година. Посещавал университета в Оксфорд, където между другите негови учители били Роберт Гросетест и Адам от Марш. Очевидно Гросетест го въвел в естествознанието и математиката. В Париж пристигнал вероятно към 1240 г. Тук се запознал с френския алхимик Пиер от Марикур и се научил да цени експеримента и експерименталното знание. Парижкият университет го разочаровал, въпреки прочутия францискански магистър Александър от Халес и възвеличавания доминикански магистър Алберт Велики; и двамата той смятал за невежи, понеже не владеели нито гръцки и еврейски, нито математика и оптика. И парижките студенти му изглеждали твърде бъбриви. Несъмнено още в Париж той започнал да крои реформистките си планове. Между 1247 и 1250 г. трябва да е встъпил във францисканския орден, във всеки случай това станало на зряла възраст, тъй като той изисквал същото за всички. В Оксфорд се научил да цени францисканците. Между 1250 и 1257 г. Роджър се върнал в Оксфорд. Скоро влязъл в конфликт с приорите си, може би поради склонността му към астрологията и алхимията, но по-вероятно поради острите му нападки срещу всеобщо почитани личности. Затова бил призован на съд в Париж, където обикновено пребивавал генералът на ордена свети Бонавентура, и тук бил задържан под арест; той можел да работи, ала му било забранено да публикува писанията си. Положението му се подобрило, когато неговият приятел папа Климент IV го призовал да му изпрати съчиненията си.