Заблеяло ми агънце. Пиеса за деца

Пиеса за деца от историчката и културоложка Милена Върбанова, написана специално за Ямболския куклен театър и конкурса на Националния куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник”

Милена Върбанова е родена във Враца. Завършва история, културология и френска филология в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор е на девет книги. Член е на Съюза на българските писатели. Публицистични статии, исторически и лингвистични изследвания на Милена Върбанова са публикувани в почти всички печатни издания и електронни сайтове в България. Като изследовател на най-дълбокото минало на България и на българския език, Милена Върбанова смята, че старинните думи не трябва да се обричат на забрава, а напротив, трябва да бъдат изучавани от младите български поколения. Авторката с радост ще изготви речник на старинните думи, употребени в този текст, ако творбата ѝ бъде поставена на сцена. Пиесата „Заблеяло ми агънце” е написана за пет дни, специално за Ямболския куклен театър и конкурса на Националния куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник”.

***

В стари времена - „в ранни години, отколе” - в ширната българска земя, в злачно селце на брега на бистра Тунджа, живял юнак ненагледен. Казвал се Тодор, но и съселяните, и овчиците от стадото му, го зовяли Бачо Тодор, не заради възрастта - той бил млад - а заради трудолюбието, справедливостта и смелостта му. Неведнъж Бачо Тодор се хвърлял сам срещу мечки и вълци в дълбоката гора, която окръжавала селото и кошарите му - за да защити стадото си. И винаги излизал победител. Бог не го оставял в беда, а винаги му помагал, защото младият овчар никога не се петнял с лъжи и кражби. Не знаете какво е Бог? Това е тая Вечна сила, която е създала небето и земята - с всички човеци, животни, птици, дървета, цветя, извори, ручеи, реки и морета. Тая сила, която следи деянията на хората и ги съди според постъпките им - добри или зли. Тая сила, която престъпникът не може да заблуди с лъжите си, нито да си купи нейната прошка - срещу всичкото злато на света.

- из книгата