След години на следване и пребиваване в чужбина Йозеф се завръща в родния си град, за да води „отговорен живот“ като преподавател по чешки език и литература в местната гимназия. Всичките му стремежи да се приобщи към живота на градчето, опитите му да промени еснафския манталитет остават напразни, не намира място и сред местната интелигенция. Не го удовлетворяват дори хаотичните му, ексцентрични любовни преживявания. Напразни остават усилията на добронамереното му завръщане. За годините на промените съвременният свят се е превърнал в глобално село, но малкият град си остава малък град.

Романът е гротескно-екзистенциален разказ за едно бездомно поколение, възпитано между нормите на предишния режим и новите за него технологии и изпитания на пазарната икономика, за едно градче и една европейска страна някъде в периферията между Изтока и Запада. Историята звучи убедително, завладява с увлекателното си, провокиращо повествование и оригиналния, динамичен езиков ритъм.

***

Познатият до болка град лежи кротко в долчинката от древни времена, стар, спокоен град, заобиколен от широко каменно укрепление. Многократно събаряно, то е като онази линия бодлива тел на близките граници с Чуждата страна, през които сърните и до ден днешен не водят малките си, въпреки че телта отдавна я няма. Този каменен вал от някакъв Златен век все още е тук, макар вече да го няма.

Покрай крепостните стени е родният град на Йозеф, където в редиците от жилищни блокове от едната страна на пътя между нашата и чуждата столица отекват камбаните на Стария град.

В Горния парк шумолят листата на вековните кестени, засадени някога от предците с мисълта за днешните жители на града, за благотворната сянка, която ще им осигурят един ден, за романтичните кътчета, където ще съзерцават, ще се вслушват в близката природа и тихо ще разговарят.