Страхливци

„Страхливци” е първият роман на чешкия писател дисидент Йозеф Шкворецки. Написан през 1948-1949 г., той вижда бял свят едва десет години по-късно (1958 г.) и предизвиква скандал, довел до изземането и унищожаването на почти целия тираж. Авторът е обвинен в омаловажаване на героизма на поборниците за установяване на комунистическата власт и изпада в немилост.

Романът ни пренася буквално в последните дни на Втората световна война, между 4 и 11 май 1945 г., в измислен град в Североизточна Бохемия, и представлява разказ от първо лице на доскорошния гимназист и страстен джаз саксофонист Дани Смиржицки. Литературното алтер его на Шкворецки, познато ни и от другите полуавтобиографични книги на писателя, действително не страда от излишен героичен патос, а по-скоро от несподелена любов и прекомерен за възрастта си цинизъм и песимизъм. Дани и приятелите му се отнасят с презрение към по-старото поколение, което ръководи града и се старее да организира мирен преход от германско към съветско владичество. Младият джазмен все пак извърщва редица смели постъпки, участва в бойни действия и дори успявй да взриви немски танк, но не се ръководи от благородни идеали, а от желанието да впечатли обекта на въжделенията си, Ирена.

На практика главният герой в романа е малкият човек и неговата съдба сред бурите на световните катаклизми. През неговите очи авторът разглежда вечните теми като индивидуалната и общата памет, смелостта и страха, свободата на избора, толерантността.