Горчиви разкази

Карел Чапек (1890-1938) отдавна е спечелил признанието на българските читатели като световен писател. Книгата, която държите в ръцете си, включва подбор от разкази от два негови сборника - Bozi muka (1917) и Trapne povidky (1921).

Първата част включва философски истории, които са насочени върху мистериите на човешката душа и съдбовните съвпадения в живота на човек. Тези разкази са силно повлияни от Първата световна война. Редица литературоведи смятат енигматичните разкази от Bozi muka за част от най-ценното творчество на писателя.

Разказите от втората част отново са свързани от философски размисъл върху двойствеността на човека и тъга по човешката съдба. Те са по-традиционни и близки до най-добрите образци на европейския психологически разказ от началото на миналия век. С тъга и съпричастност Чапек разкрива съдбите на обикновени хора с крехка душевност.

Общото в разказите е идеята, че нито един човек не е само добър или само лош, ние не сме черно-бели и това се доказва в множеството избори по пътя, който всеки

един от нас изминава.

През 30-те години на миналия век Чапек осъзнава опасностите от фашизма и обръща сериозно внимание на тези теми в творчеството си. Той открито защитава националното единство и свободата.