Пътят на воина. Житие, страдание и тържество на отец Георги от Жегларци

Книгата проследява епическия жизнен път на легендарния отец Георги от Жегларци (1923-2015). Това е пътят на безстрашния Христов воин, на вдъхновения проповедник, на изповедника за вярата, на победителя срещу властта на атеизма, на добрия пастир, който полага душата си за стадото, на благодатния духовен старец, на любящия отец.

Светостта е осъществяването на Бога в човека - и осъществяването на човека в Бога. Животът на всеки светец е едно въплътено евангелие. Той оделотворява Евангелието и се превръща за своите съвременници и последователи в пътеводител към Пътя, Истината и Живота.

***

Пълнометражния документален филм „Пътят на воина” може да гледате в YouTube (като сканирате кода на гърба на кинигата)

***

„Работата ми върху настоящата книга беше изключително благодарна. Тя разкри важни страни от тази ярка личност и повдигна края на завесата за цял един пренебрегван и недоразбран 45-годишен период на българската духовност и църковност, който късогледо, повърхностно, малодушно и непочтено се пренебрегва под етикета „комунистически". Господстващият понастоящем политкоректен наратив за онези времета е основно за гоненията и забраните, на които е била подложена Църквата при атеистичния режим, за „вездесъщата" Държавна сигурност, за повсеместните компромиси на църковниците с властта... Този страхлив, двуизмерен, конюнктурен, недостоверен и всъщност атеистичен прочит надценява етикетите, надценява хоризонталната политика, надценява и фетишизира „комунизма", надценява и митологизира „службите", сакрализира „досиетата", схематизира до неузнаваемост личностите и събитията, и представя онова време като избор между мъченичеството и предателството. При по-задълбочено и добросъвестно изследване на онези времена/човеци проличава, че днес ние се оказваме на по-ниско нравствено и духовно стъпало в сравнение с тогавашните църковници, че през „комунистическите" десетилетия в България е имало повече светли личности, повече святост, повече духовност, повече чистота и почтеност, повече истинско богословие и повече достойнство, отколкото в нашите малодушни, лукави и самоизмамнически „антикомунистически" десетилетия. Да, имало е репресии, имало е страх, имало е отстъпничество, но имало е и подвиг, и духовно строителство, и църковни стожери - които сме покрили с покрова на незнанието, нерадението, неразбирането и престъпната забрава.

Разказът за житието, страданието и победоносното воинско служение на отец Георги от Жегларци е част от онази истинска „Епопея на забравените български духовници", чието написване е дълг на нашето поколение.”

- от автора, из предговора