Блудни синове. The Story of a Lost Generation, It Could Be Ours

От десетилетия се чувствам все по-виновен, че когато се срещна с моите любими съученици и приятели от времето на нашето златно юношество в Английската гимназия в Бургас преди половин век, все си говорим сладко-сладко за всичко друго - освен за най-важното: за живота, т.е. за смъртта, т.е. за вечния живот, т.е. за Бога.

Нашето тогавашно поколение не живееше под властта на „комунизма", а под властта на Рока. Това беше нашата човекобожна религия, идолът, който владееше умовете и сърцата ни. А ние бяхме блудни синове, напуснали (без да знаем) дома на Отца и тръгнали да осъществяваме лукавите самоизмами на своето лъже-его.

Всички наши тогавашни поколенчески мечти се сбъднаха. Така и ние паднахме в капана, както и всички изгубени поколения, които никога не научиха най-важната наука: есхатологията - и най-важното изкуство: покаянието, преподадено ни от нашия божествен Учител преди две хилядолетия в притчата за Блудния син.

Всеки човек преминава пълния курс по богословие - в мига на Зрелостния изпит, наречен смърт. За скъсаните на тази Матура няма да има поправителен изпит. А за преминалите в селенищта на Висшето образование, те ще навлязат в Живота на отвъд земното време/пространство и ще съучастват в Срещата на випуска в небесния Бургас.