Пиеси и драматизации с родопски сюжети и диалект. Сборник

„Родопа планина винаги ни е удивлявала със своите неизброими богатства. Като се започне с подземните и надземни съкровища, с гъстите и непроходими вековни гори, зеленото и безкрайно море от ливади и пасища, та се стигне до мълчаливите руини на тракийските крепости и светилища с неразгаданите още тайнствени митове и легенди, със скалните си феномени и причудливи природни образувания. Богатства се крият и в духовната същност на обитателите на планината. Освен митовете и сказанията за Орфей, легендите за битки със завоеватели и поробители, за героични воеводи и бунтарски чети, родопчани са създали песенен фолклор, който винаги учудва и омайва слуха със своята красота и опиянение. Няма друга планина, която така да привлича и обсебва сърцата на всеки, който я посети. Планината винаги е била извор на вдъхновение за певци, художници, майстори на занаятчийски изкуства, автори на художественото слово и други създатели на красота и творчество. И сега легендите оживяват, планината вдъхновява ноетн и писатели, хората на науката продължават историческите си изследвания за миналото на този край. И все пак, планината си остава неразгадана. Тя има още толкова много богатства в земните недра и духа, които чакат своите откриватели. Библиографските справки всеки ден сочат за появата на нови литературни творби на основата на фолклора и народния епос както и на съвременни сюжети. Има една област обаче, в родопската литература, на която до сега не е обръщано достатъчно внимание. Става дума за родопското драматургично творчество. Кои са първите автори на родопски пиеси и драматизации, на основата на какви сюжети и теми са написани те, кога са публикувани, кога са играни пред публика - въпроси, на които не са дадени конкретни и критични отговори. Затова сега ще се опитам да внеса известна светлина по този въпрос.

Драматизации с родопски сюжети се появяват сравнително късно - едва в края на първата половина на 20-ти век. Причината за това е може би късното освобождение на този край от османското владичество. Политическите, икономическите и социалните задачи, които стоят за разрешаване пред обществото, заемат почти изцяло ежедневието на властта и населението. Контактите с вътрешността на страната са все още недостатъчни, за да проникнат и тук новите идеи и културни веяния, да приемат свободата не само физически, но и духовно. Традиционализмът в начина на общуване, на обличане, на хигиенни навици и още много други неща останали от миналото, поддържат все още консервативни порядки както в бита, така и в мисленето. И все пак се появяват светулки в тъмнината, които постепенно се превръщат във факли на нови идеи, нови чувства и стремления. Една част от интелигенцията се отправила във вътрешността на страната, най-вече в Асеновград, Пловдив и София, където се образуват родопски културни дружби, за да не прекъсват връзките им с планината. Устройват се беседи, сбирки, утра и вечеринки, на които се пеят народни песни, декламират се стихотворения, представят се различни обичаи, но все нещо не достига, което да запълни духовната наслада. Така се ражда идеята да се представят на сцена драматизации от родопското минало, от живота и бита. До този момент на утрата и вечеринките самодейците представяли само едноактни и кратки пиеси и драматизации от български и чуждестранни автори. За пръв път в сп. „Родопски преглед", издавано от Никола Жалов, са публикувани стари родопски обичаи по одумването и сгодяването на младежите от началото на 20-ти век със заглавие „Одумване и годеж", пригодени за сцена в три картини. Това е първата сценична творба из живота на среднородопското население написана на родопски диалект. Неин автор е Петър Маринов, който по това време живее в Смолян, общественик, създал си име на публицист, автор на литературни произведения. Роден в Родопите, откърмен с езика и родопската душевност, той добре познава живота и нравите на това население. Сюжетите за тази и бъдещите му пиеси и драматизации са почерпени от истински случки и събития, затова те са така близки и реални с живота на хората.”

- Александър Маринов

***

СЪДЪРЖАНИЕ

Наченки на драматургично творчество в Средните Родопи

Одумване и годеж

Отсурната невеста

Родопска попрелка

Рожба

Смърт

Посестрими

Жертви на модата

Съдът на агите

Женят пък не питат

Кръвта говори

Заселване на Проглед

Родинци

Чужденката

Салих Ага

Послеслов

Речник на диалектните думи

***

Петър Анастасов Маринов - учител, историк, краевед и родоповед, е роден в с. Проглед, Смолянско на 8 март 1903 г. Посветил е целия си живот и дейност на любимата си Родопа планина, като проучва миналото, бита и културата на населението в Средните Родопи. Събира множество фолклорни материали, битови списания, пословици, гатанки, пътеписи, исторически очерци, пиеси и драматизации на родопски диалект. Неговото документално наследство е огромно, но малка част е публикувана. Умира в Пловдив на 6 декември 1998 г. на 95-годишна възраст.

***

Можете да намерите също и:

Родопски книгопис. Анотации и статии от античността до 1947 г.