„През 1948 г. Института по история към БАН възлага на родопчаните Кирил Василев, Риза Солаков и Петър Маринов, изтъкнати родопски дейци и изследователи да съставят един труд свързан с миналото, бита и същността на българите мохамедани, като част от българската народност, един много актуален за времето си въпрос, неизяснен все още от българската наука. Риза Солаков отказва под предлог, че като директор на Българомохамеданската гимназия „Мехмед Синап" в Пловдив е заангажиран както професионално, така и обществено. Кирил Василев отказва да работи заедно с Петър Маринов поради личностни отношения и партийни подбуди.

Петър Маринов се заема сам с поставената задача. Преди това, обаче той решава, че трябва да се издири всичко онова, което е писано за Родопите и българомохамеданите от античността до съвремието и от там да се изходи при написването на възложения труд.

Така в продължение на две години той успява да състави Родопския книгопис, който първоначално е наименован „Родопски и българомохамедански книгопис", но после остава само „Родопски книгопис", защото той включва в себе си всичко по темата.

За успешната работа по него е и обстоятелството, че по това време Петър Маринов работи като секретар в Народната библиотека „Иван Вазов" в Пловдив и има възможност да се докосне до всички източници съхранявани в библиотеката.

Така се появява един обемист машинопис, който е приет от колегията на БАН, но и до ден днешен не е издаден. Сега правим това!

Настоящият „Родопски книгопис" съдържа:

1.Опис на книжнината по всички родопски въпроси: обществени, стопански, научни и културни, а така също и художествената литература засягаща този край;

2.Книжнината на всичко, което е писано за българите мохамедани, живущи в Родопите, в Северна България - Ловешко и Тетевенско, в Македония и Пирин, а също и в Беломорието и островите.

Това е направено така, защото тези два въпроса са тясно свързани един с друг, където се говори за Родопите, там става дума и за българите мохамедани и обратно - когато се говори за българи мохамедани, почти винаги се говори и за Родопите. Тясно свързани са тези въпроси и с тъй наречения в по-ново време тракийски или беломорски въпрос, поради което се включи и част от тази книжнина.

За по-голяма пълнота се дадоха анотации от античността и Средновековието до 1947 г.

Усвоен е хронологическият ред при подреждането на материала, тъй като по този начин се дава възможност по-лесно да се съди за развитието на книжнината, а от там и за културно-обществения живот в Родопите. В отделните части материалите са подредени азбучно, а по даден предмет трудовете от един и същи автор се сумираха най-накрая в азбучен географски и предметно-въпросен показалци. Всяка анотация започва пореден номер. В показалците е посочен поредния номер на анотацията, не на страницата.

Настоящият книгопис не е изчерпателен. Ще се открият навярно много пропуснати известия, книги и статии в обширната наша периодична книжнина. Но само този, който е вършил такава работа, може да прецени какъв колосален труд се иска, за да може човек всичко да преглед прецени и отдели, кое е за отбелязване в един книгопис, колкото обширен да е, все е непълен. Това е така да се каже, начало на книгопис по този предмет, който е предназначен да улесни доколкото моя любознателния читател при боравенето му с родопските въпроси с какъвто справочник е нарастнала чувствителна нужда.

След всяка отбелязана година следват анотациите в азбучна последователност, а не годината да се отбелязва във всяка анотация. Източниците (периодичния печат) са дадени в списък на съкращенията, за да се избегне повторението им във всяка анотация и да се печели място. Липсващите в списъка съкращения на източниците, последните с изписани изцяло. Приложени са и допълнения към книгописа на анотацш издирени след съставянето му. Приложен е и списък на родопските периодични издания.

Книгописът се отпечатва така, както е съставен от автора. Състави се нов предговор с пояснения за ползването му и се направиха технически и езикови поправки, съобразени със съвременния правопис.”

- Александър Маринов

***

Можете да намерите също и:

Пиеси и драматизации с родопски сюжети и диалект. Сборник