Антология на френската поезия в три тома (IX - XXI в) Том 2 (в подбор и превод на Кирил Кадийски)

Вторият том представя френските поети Емил Верхарн, Морис Мак-Наб, Жан Лорен, Жан Мореас, Пол-Наполеон Роанар, Сир дьо Шамбле, Албер Самен, Реми дьо Гурмон, Иван Жилкен„ Гюстав Кан, Жюл Лафорг, Джон-Антоан Но, Жорж Кнопф, Албер Жиро, Шарл ван Лерберг, Виктор-Емил Мишле, Сен-Пол-Ру, Анатол Бажу, Шарл Морис, Макс Елскамп, Едуар Дюжарден, Рьоне Гил, Луи Льо Кардонел, Грегоар Льо Роа, Морис Метерлинк, Стюар Мерил, Адолф Рете, Едуар Дюбю, Мари Крисинска, Пиер Кийар, Морис дьо Плеси, Ернест Рейно, Анри дьо Рение, Франсис Виеле-Грифен, Албер Орие, Венсан Испа, Андре-Фердинан Ерол, Робер дьо Суза, Андре Фонтена, Ефраим Микаел, Албер Мокел, Марсел Швоб, Пол-Жан Туле, Фернан Северен, Жорж Фуест, Жан Делвил, Франсис Жам, Пол Клодел, Андре Жид, Филеас Льобег, Пиер Луис, Пол Валери, Еманюел Синьоре, Анри Батай, Луи Манден, Камий Моклер, Пол Фор, Адоре Флупет, Алфред Жари, Шарл Герен, Шарл Пеги, Фернан Грег, Пол Сушон, Тристан Клингсор, Анна дьо Ноай, Макс Жакоб, Леон-Пол Фарг, Рьоне Вивиен, Оскар Венсеслас дьо Любич-Милош, Виктор Сегален, Леон Дьобел, Емил Нелиган, Гийом Аполинер, Валери Ларбо, Пиер Мак Орлан, Жюл Сюпервиел, Франсис Карко, Блез Сандрар

***

„Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си ковчеже, пълно с отблясъци. Защото вътре са тежките късове самородно злато от ”Завещанията“ на Франсоа Вийон, много по-ценни от жълтиците, които той е обирал със своята банда; сияе филигранът на Ронсар и дю Беле, най-ярките звезди на ”Плеядата“; искрят сълзите на Луиз Лабе, превърнати от раздялата в бисери; пламтят рубините от пролятата кръв в ”Трагедиите“ на Агрипа д’Обинье; понякога за миг ще те заслепи фалшивият – като нравите на епохата – блясък на някоя салонна епиграма; ще просветнат златни люспици, единствената утеха за цели десетилетия, когато реката на френската изящна словесност е мъкнела само пясък; но тук са и огромната перла на луната, извлечена от сините лагуни на романтизма, и всички ”огърлици от вятър и звезди“ на Бодлер, и слоновата кост на парнасистите, и цветните сънища на сюрреалистичното ни съвремие. Тук има по малко от всички съкровища на богатата френска поезия, които аз съм събирал и събирам като скъперник вече половин столетие. За да ти ги дам щедро в мига, когато капакът се затвори и аз разбрах, че ключът от това ковчеже е единствено в твоите ръце.”

- Кирил Кадийски