Антология на френската поезия в три тома (IX - XXI в) Том 3 (в подбор и превод на Кирил Кадийски)

Трети том включва творби от поетите Сен-Джон Перс, Пиер Жан Жув, Тристан Дерем, Пиер Рьоверди, Жан Кокто, Пол Елюар, Тристан Цара, Андре Бръотон, Луи Арагон, Анри Мишо, Франсис Понж, Робер Деснос, Жан Фолен, Жак Превер, Ръоне Шар, Андре Френо, Гийвик, Жорж Шеаде, Андре Пиер дьо Мандиарг, Жан Жьоне, Жан Кейрол, Едмон Жабес, Анри Тома, Жан Ерожан, Жан-Пол дьо Даделсен, Еме Сезер, Жан Марсенак, Жан Русло, Герасим Лука, Жорж-Еманюел Клансие, Жак Превел, Люк Верилюн, Ален Борн, Жан Малрийо, Клод Роа, Пиер Еманюел, Ален Боске, Рьоне Ги Каду, Борис Виан, Жорж-Луи Годо, Фредерик Жак Тампл, Пиер Торей, Клод Виже, Рубен Мелик, Даниел Буланже, Жан-Клод Ренар, Жорж Перос, Ив Бонфоа, Жан Мамбрино, Ролан Дюбийар, Робер Сабатие, Андре д?о Буше, Филип Джонс, Лоран Гаспар, Филип Жакоте, Робер Марто, Оливие Ларонд, Жак Дюпен, Аниз Колц, Луи Калаферт, Едуар Глисан, Пиер Гарние, Жак Шарпантро, Ален Жуфроа, Шарл Добжински, Жак Реда, Салах Стетие, Мишел Деги, Жюд Стефан, Бернар Ноел, Клод Мишел Клюни, Пол Венсансини, Едуар Моник, Жак Рубо, Анри Мешоник, Мари-Клер Банкар, Пиер Остер, Жак Шесекс, Людовик Жанвие, Клод Естебан, Лионел Рей, Жак Изоар, Ан-Мари Албиак, Дьони Рош, Жан Оризе, Ив Брусар, Венюс Кури-Гата, Никол Лоран-Катрис, Жак Ловики, Клодин Елф, Доминик Даге, Доминик Фуркад, Ален Ланс, Бернар Мазо, Еманюел Окар, Клод Руайе-Журно, Доминик Гранмон, Вернер Ламберси, Жан-Пиер Вереген, Ив Мабен Шенвиер, Ришар Ронье, Жан Риста, Анри Дроге, Паол Кейнег, Паскал Апензелер, Андре Велтер, Марк Дьолуз, Еди Кадур, Жак Ранкур, Марк Гюйон, Ги Гофет, Патрик Лопен, Бернар Симеон, Ив Бише, Тиери дьо Ла Кроа, Жан-Пиер Шамбон, Жан-Ив Масон, Елвир Моруар, Мартен Лаке.

***

„Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си ковчеже, пълно с отблясъци. Защото вътре са тежките късове самородно злато от ”Завещанията“ на Франсоа Вийон, много по-ценни от жълтиците, които той е обирал със своята банда; сияе филигранът на Ронсар и дю Беле, най-ярките звезди на ”Плеядата“; искрят сълзите на Луиз Лабе, превърнати от раздялата в бисери; пламтят рубините от пролятата кръв в ”Трагедиите“ на Агрипа д’Обинье; понякога за миг ще те заслепи фалшивият – като нравите на епохата – блясък на някоя салонна епиграма; ще просветнат златни люспици, единствената утеха за цели десетилетия, когато реката на френската изящна словесност е мъкнела само пясък; но тук са и огромната перла на луната, извлечена от сините лагуни на романтизма, и всички ”огърлици от вятър и звезди“ на Бодлер, и слоновата кост на парнасистите, и цветните сънища на сюрреалистичното ни съвремие. Тук има по малко от всички съкровища на богатата френска поезия, които аз съм събирал и събирам като скъперник вече половин столетие. За да ти ги дам щедро в мига, когато капакът се затвори и аз разбрах, че ключът от това ковчеже е единствено в твоите ръце.”

- Кирил Кадийски