Мусаши

Класически роман за истинските подвизи на най-известния самурай – Миямото Мусаши

Миямото Мусаши отраства във време, когато Япония се възстановява след десетилетни размирици. Тъй като мечтае да е самурай, той участва в битката при Секигахара през 1600 г. Опомня се ранен и замаян на бойното поле, сред хиляди мъртви и умиращи. По пътя към дома извършва необмислена постъпка, след която трябва да бяга. Пленява го знаменитият дзен-монах Такуан.

Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново бива заловен и затворен. Три години изучава в усамотение класическата литература на Китай и Япония. Когато му връщат свободата, отказва да постъпи на служба като самурай.

Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не значи да търси кого да надвие с огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечувана дотогава техника на бой с две саби. Броди надлъж и шир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой висш и най-суров наставник. Надделява във всички схватки, може би защото за него Пътят на самурая е само път и дисциплина, с които да постигне най-изконните човешки добродетели.

***

„Мусаши“ е въздействаща сага, която ще заинтересува не само читателите, любители на Япония, но и тези, които просто искат вълнуващо четиво.“

- Уошингтън Поуст Бук Уърлд

„Тази блестяща идеализация на самурайския кодекс е продадена в над 120 милиона екземпляра в Япония – и си личи защо.“

- Пъблишърс Уийкли

Йошикава Хидецугу (1892–1962) е японски автор на исторически романи и разкази. Известен е основно под псевдонима Йошикава Ейджи. През 1935 г. започва да публикува във в-к „Асахи“ романа „Мусаши“, с главен герой легендарния майстор на меча Миямото Мусаши (1584 – 1645). С него получава признание като емблематичен автор в жанра на историческия роман. При избухването на войната между Япония и Китай през 1937 г. в-к „Асахи“ го изпраща на бойното поле като специален кореспондент. Сред най-известните му произведения са „Мусаши“ и „Тайко“, както и адаптации на класиките „Повест за рода Тайра“ и „Трицарствие“ („Романс за Трите царства“), преразказани в изискан стил на достъпен съвременен изказ. Писателят е повлиян от големите класики на японската и китайската литература. През 1960 г. е удостоен с Ордена на културата на Япония – най-високото отличие за писателите.