Торлашки речник. Речник на говора на с. Върбово и на повечето торлаци в Белоградчишко

„Изследването на речниковото богатство на разговорния български език - и по-специално на неговите диалекти - е една от трудните задачи на българската хуманитаристика. С времето, със смяната на поколенията, думи или отделни техни значения изчезват. Променя се битът на хората, всекидневието, някои предмети, растения, дейности, представи остават в миналото, появяват се нови. Съхраняването на словното богатство е всъщност съхраняване на културата, на начина на мислене на предните ни. Да се уловят обаче отсенките в значението и стиловите особености на думите, не е лека задача, изисква дългогодишни наблюдения как говорят хората, какво е тяхното отношение към думи, предмети, дейности, близки и далечни люде, към целия заобикалящ ги свят, природа и култура, изразено в начина, по който го назовават, в начина, по който общуват един с друг.

Недка Николова се е стремяла да постигне това чрез дългогодишна събирателска дейност, чрез отлично познаване на начина на говорене на хората в с. Върбово и чрез търпеливо и прецизно записване на наученото. В работата й се долавя любовта й към хората от това село и към този край, любовта й към българското такова, каквото е, без ненужно полиране. Читателят усеща вниманието и уважението й към носителите на говора, отношението й към многообразните му прояви, Понякога с усмивка, понякога замислено, но винаги правдиво тя отразява словотворческата стихия и езикова находчивост на носителите на диалекта.

Ценността на този речник е голяма и бихме откроили няколко аспекта, които са важни за историческата и ареалната лингвистика. Първо, старателно е събран огромен лексикален масив, като са представени всички сфери на живота, труда, на човешките взаимоотношения, цялата картина на света на жителите на селото и на ключовете, с които се отварят вратите на различни светове. В речника са включени всички части на речта, като не са подминати и междуметията, които са много древни и които изразяват настроения, първични човешки реакции, създават неподправена атмосфера. Силна страна на този труд е и привеждането на форми на лични имена (антропоними), както и на имена на места (топоними). Те хвърлят допълнителна светлина върху културата на селото и са още един канал, чрез който се докосваме до атмосферата, в която са живели и живеят тези хора.

Второ, разграничени са повече от едно значение на думите - една много трудна задача, изискваща системни и дълготрайни наблюдения и тънко езиково чувство от страна на събиращия материала.

Трето и особено важно, маркирани са стилови особености на лексика, която не е неутрална - това е трудно да се долови, но е особено важно, за да усети читателят как се употребяват думите, какви настроения и отношение към света те предават, да се долови езиковият гений на българина, майсторството, с което се използва езикът, за да се създаде неповторима атмосфера, за да не е безцветно и сиво всекидневието.

Четвърто, особено ценно, в речника са приведени примери, изрази, изречения, в които са регистрирани думите. Това е един обективен подход, защото дава възможност на читателя сам да прецени какво е значението и стиловата отсянка на дадена дума.

Пето, друго достойнство на речника са препратките: често можем да видим вж., препраща се към друга форма на дадена дума, за да се успоредят сведенията и да се нарисува цялостна картина.

На говорите от този тип, който изследва авторката, в българската наука са посветени сравнително малко изследвания. Още преди десетилетия професор Иван Дуйчев (свързан по произход с Белоградчик), като представя едно изследване на говор от този тип, отбелязва в написания от него предговор, че други погранични българи биха желали и техните говори да бъдат представени по подобен начин. До голяма степен Недка Николова се е заела именно с такава задача.

Говорът на село Върбово в науката за българските диалекти се определя като спадащ към белоградчишкия говор. От своя страна, белоградчишкият говор принадлежи към голямата група на т.нар. преходни, а у повечето български автори - "погранични" говори, които обхващат доста голям ареал. На територията на България към тях спадат също така трънският, брезнишкият и годечкият говор, а в западна посока те продължават на територията на Сърбия, северната част на Северна Македония, стигат до Косово, а дори и в Румъния е представен от говора в някои селища, жителите на които се наричат крашовани. Смята се, че това разпространение отразява стари исторически и културни връзки между населението.

Благородното дело на Недка Николова дава на българската наука материал за по-слабо изучен диалект, но също така е от голям интерес за всички, които ценят народната реч в нейните разновидности.”

- проф. д-р Лилия Илиева, проф. д-р Маргарет Димитрова