Гостът. Избрани стихотворения

ГОСТЪТ

До днес не вярвах в случки като тая,

но ето че в работната ми стая

бях посетен от гост един неканен.

Отде дошъл бе? Беше някак странен,

неловък, „смотан", както казват днес,

така че предизвика интерес

и чувство на симпатия във мене.

Понеже го усетих, че смутен е,

поканих го да седне и цял час

вървя една беседа между нас,

и всичко беше чудно, непонятно,

но нещо неочаквано приятно

струеше като мед, като балсам

към мен от него и се чувствах сам

по-честен, по без корист, по без грях,

отколкото до срещата ни бях.

И питах се: Отде го знам тоз мъж?...

И както тъй се питах, изведнъж

той стана пред очите ми прозрачен,

помаха ми с ръка по странен начин

и в миг изчезна, сякаш беше сън.

Потърсих в стаята, изскочих вън,

огледах се - от него ни следа...

И казах си тогава: - Ами да,

как няма да изчезне, като ти

измисли го и в него въплъти

скръбта си по онези скромни, „смотани",

които май изчезват от живота ни!