Софийски разкази

„Градът, кьдето е роден емигранта, кънти завинаги в душата му с онзи непредаваем звук на строшеност. На строшена камбана от черквата на Семинарията. Това е тоналността, диезът, скриптенето на поезията, затисната от невъзратимост.

Там е резиденцията на паметта и обиталището на поета, които пише разкази. Превежда душа. Възможно ли е?

Васил Славов е поет, който трябваше, беше длъжен да каже за своя град, а и за всички нас, безвестните обитатели на онова, отминалото време. За Софийските хора от някогашния Лозенец.

След нас няма да остане много, но важното той го съхранява с тези свои разкази. Това е поезия в проза за читателите, които искат да узнаят за онези, които са живяли тогавашното време, да чуят онзи звук на строшеност, но и на сърдечна болка и любов към света, в които бяхме захвърлени по Божия милост - за оставането и напускането. Прочетете тази книга, тя е важна.“

- д-р Любомир Канов

***

Васил Славов е роден в София. Завършва английска филология в СУ „Климент Охридски“. Специализира литература, креативно писане, литературна критика в САЩ. Автор на белетристичните книги „Фургоните на Адамсбърг“ (1998 г.), „Записки на препарирания“ (2001 г.), „Строфи на кръвта“ (2023 г.), на сборниците с поезия „Спомен за потоп“ (1989 г.), „Бич Божи“ (1991 г.), „Звяр“ (2014г.), „Следверие“ (2017 г.), „Ням“ (2021 г.), „Ахав“ (2024 г.) и др.

Живее в Питсбърг, Пенсилвания.