Дресьор на пеперуда

Сборник с поезия и картини от Стоян В. Сгурев.

***

„Казват, че втората среща е често по-емоционална и важна от първата. Година и половина след „Прорези“-те, пред читателя се появява „Дресьор на Пеперуда“. Заглавието се самоналожи в процеса на работа върху илюстрациите, осъзнавайки, че една наглед спонтанна фраза отразява свойство, характерно за целия сборник. Пеперудата е същество, което е деликатно, крехко, уязвимо, но и свободно, волно, елегантно. Тази двойственост е проникнала в начина, по който мислим за пеперудата и я използваме като метафора в речта си.

Пеперудата е символ на наранимостта на природата и преходността на красотата, но и на способността за трансформация и адаптивност. Тя отвежда към нестабилността на нашите възприятия и представи, но и обозначава надеждата за възраждане от руините на несбъднати мечти. Тя е напомняне за края на една история, но:и вдъхновява нейното начало. Пеперудата може да бъде хваната, но не и дресирана, тя е изначално игрива, траекторията на нейният полет е неуловима за човешкото око. Но волното и игривото среща неумолимото желание на човека да контролира, подрежда, обяснява. Да подчини това, което е неподвластно. Да обясни това, което не желае обяснение, а изразяване.

Заглавието на сборника е един намек към моето професионално битие на професор по организационни науки, на когото от време на време му се налага да слага костюм, може би за да прикрие това, което лежи отвътре и напира да получи словесна форма. Поезията е моментна загуба на контрол, осъзнаване на недостатъчност, полет на пеперуда в търсене на цвете, скрито нейде в ъглите на сиви модернистични сгради. Но и настойчива несигурност дали загубата на контрол не е всъщност намиране на дълго търсен смисъл. Точно това чувство на несигурност изпитва Дресьорът на Пеперуда.

Ако позволите да заема от Даоизма, не е очевидно дали този сборник е творение на автор, представящ си, че е пеперуда, или на пеперуда, представяща си, че е автор. И в двата случая е налице процес, в който едно нещо си представя, че е друго. Къде остава тогава автентичността на изказа? Може би в краткостта на формата? В безкомпромисността и резкостта на изказа? Или в осъзнаването на изначалната двойственост на поезията като форма и енергия, като процес на търсене на красота и нейното опредметяване в брой строфи. Това напомня за двойствеността на акта на дресировка, в който стремежът към контрол обикновено е последван от признаването на неумението да подчиниш изцяло външен субект или вътрешен подтик, бележещ първата стъпка към преосъзнаването.

Двойствеността е отличителна черта на сюрреализма, който е непосредствен източник на вдъхновение за този сборник. Обсебен от хибридни предмети и фигури, сюрреализмът използва способността на подсъзнанието да се изразява чрез неразбираеми образи. Игрив като пеперуда, този стил нарушава очевидности чрез случайни сглобки и неочаквани съпоставки, допринасящ за премахване на автоматизма на възприятието, който кара човека да функционира като по формула. Поезията е сюрреалистична в степента, в която извежда потиснати помисли, нарушава ритъма на рационалната мисъл, подкопавайки принципи, дадености и устойчиви (себе)заблуди.

Сюрреалистичният стил е видим и в илюстрациите. В сравнение с първия сборник настроението е сходно, но образът е различен. Със задачата да подчини образа, се зае Дресьорът, с помощта на изкуствения интелект. Съвременните технологии позволяват на автора да потърси решение на проблема за съответствието между образ и текст. Изображението насочва внимание към определени елементи от текста, създава атмосфера и предава усещане. Някъде е изградено на принципа на хармония, другаде на контраст или изопачаване, следвайки приумиците на алгоритъма. Изкуственият интелект въплъщава пиетета на сюрреалистите към креативната роля на случайността. Алгоритъмът проектира или „създава“, като се разхожда из изобилие от предишни изображения, установявайки връзки там, където преди това не е имало такива. Това позволява на смисъла да излезе от ограниченията на текста, но и да се отдели напълно от него, блуждаейки в естетическото пространство. Решавайки определен род задачи, образът създава други. Връщайки ни към дилемата за загубата на контрол или намирането на смисъл.

Сюрреалистичен е светът на разнообразието, „въобразявайки“ с помощта на конкретни елементи. В текста ще намерите животни: гарги, гълъби, пеперуди, охлюв, лъв, бик и кукувица.

Предмети: топки, пирамиди, шах, лодка, каляска, пелерина и котел. Професии: войник, ловец, портиер, жонгльор, клоун, миньор, шивачи и работник. Кратки заглавия: Не, Защо, Море, Дуел, Утро, и Фуга. Може би някъде в това изобилие се крие тънка нишка с дълбок смисъл. А може би, подобно на цирка, това е поредица от разнородни елементи, свързани най-вече от желанието да докоснеш и впечатлиш зрителя или читателя, който остава несигурен каква точно е връзката. С известно неудобство ще се повторя. Точно това чувство на несигурност изпитва Дресьорът на Пеперуда. Заемете местата си, благодаря ви, че сте тук.“

- от автора, из предговора

***

Стоян В. Сгурев завършва Софийския университет и получава докторска степен по социология от Станфордския университет. От 2006 г. е професор по организационни науки в Париж. Член е на управителния съвет на галерия "УниАрт" в НБУ, както и е член на Център "Българо-европейски културни диалози", Автор е на научни и популярни статии в сферата на изкуството и културата, както и куратор на изложби. През 2023 г. публикува сборника "Прорези". "Дресьор на пеперуда" е втората му книга.