Радко Мурзов. Юбилеен каталог

„Големият проблем за всеки творец е да намери себе си, своето отношение към света, своята оценка за живота, своето познание, което иска да сподели с нас, зрителите. Има ли той какво да ни каже, с какво да ни накара да се замислим, с какво да ни изненада. Защото изкуството е един език, който не само „показва“, но и „казва“. Изкуството е „вечно“, тъй като е отпечатък във времето и в мястото на епохата и на човека, който го прави. Живописта е като хронотоп - път в света във времето и с времето.

И новия си юбилеен каталог Радко Мурзов ни предлага да тръгнем по неговия път през десетилетията и заедно с него да минем през различни епохи, да усетим дъха на времената, красотата на света в динамиката на неговото разнообразие. Неговите стремежи, чувства, откровения, идеали. И преданост към избрания път в изкуството. А този път е широк и дълъг, както в живописта, така и в графиката н рисунката.

Да анализираш творчеството на такъв художник е не смо отговорно, но и трудно. Той започва в духа на реализма, сякаш за да изпита своите умения. Рисува портрети и „тематични картини“ с овладяно академично майсторство. Към 1985 г. обаче насоката рязко се мени и той оценява г. изможностите на модерното асоциативно мислене, благодарение на което се създават нови отношения в предметния свят. Така се появяват последователно живописните цикли „Инвенции“, „Експресии“, „Карнобат“, „Прозрения“, „Генезис“, „Вечност“, „Бели измерения“ и графичните цикли „Пулсации“ и „Пространства“. Картината слиза от статива и се прави на земята със свободно спонтанно разливане на багри. В наглед хаотичното пространство, обаче, винаги има острови на разумна организация. Картината се превръща в поле на размисъл, в което художникът използва обектите като метафора. Той може да се отдаде на съзерцание на природната красота, когато вече мисли върху някакъв човешки и социален проблем. Това доказва неспокоен дух, който бърза да улови мига и да се изправи пред вечността. Освен с четката, Радко се радва на света или го осмисля в своята поезия - филологът и живописецът са винаги заедно.

Портретът заема важно и голямо място в творчеството на Р. Мурзов. Неслучайно каталогът му започва с портрети.

Умението му да портретува е оценено с „отличен с похвала“ още в Художествената академия. Големият български художник и негов учител академик Илия Петров на годишния конферанс в първи курс казва: „Радко може да стане национален портретист“, а проф. Ненко Балански допълва: „Това момче има силно чувство за характера на човека“.

Портретите на Р. Мурзов са неговият свят: семейството, близки, приятели. Те са, както той пише в едно от стихотворенията си, „пътеки за двама“ или „Небе за двама“, както е нарекъл една своя картина - интимен разговор, „частица от тебе и ти си във мене,,.

Интересен момент в натюрмортите на Мурзов е наличието на книга до букетите цветя. Тази съпоставка едва ли е случайна. Радко има филологическо образование, но той е и сред образованите художници с дълбоки познания в историята на изкуството. Сякаш най-красивите израстъци на природата се срещат с еманацията на духа.

Пейзажът е естествено привлекателен обект за впечатлителната натура на художника. В състоянията на природата той прониква така, сякаш те са негови лични настроения и изживявания. Морето, с неговите безкрайни метаморфози го тели като морско течение. Тихи изгреви или залези, разбиването на вълните в бяла пяна, отраженията на слънцето - това не са просто красиви „гледки“, това са въплъщенията на неговата поетична и романтична нагласа.

Но Р. Мурзов е предимно мислещ художник. Ето защо, за да изрази идейните си концепции той има нужда от образа на човека. Но бих казал, че той не изследва самия човек, не търси вътрешните му състояния, не го обсъжда, не го превръща в герои. За него той не е действащо лице в някаква драма или в епопея. Чрез образите той създава метафори, притчи за живота. Такива картини като „Освобождение“, „Клада“, „С Македония в сърцето“, „Вивисекция на паметта“, „Батак“, „Песните на Виктор Хара“, „Апокалипсис“, „Из под пепелта“, „Зовът на Хирошима“ и др. не са „документи“, те предават не само емоционална, но и несъмнена и откровена гражданска оценка. Хуманистичната природа на художника реагира на историческите и актуалните събития, не му позволява безучастност.

Наистина, в творчеството на Радко Мурзов могат да се отделят различните жанрове на портрета, пейзажа, натюрморта и фигуралната композиция... Но най-често те губят границите на своята определеност и се смесват в картини-видения. Така се появяват цикли - живописни и графични, в които една тема се развива в различни аспекти и преминава в различни смислови измерения, като запазва стиловата общност.“

- проф. Иван Маразов