Слънцето, сърцето

Слънхцето, сърцето

виж слънцето ни е забравен фас приятели

на снимки химнопедии симфонии и тихо

много тихо стана вътре оловно злато

като в лоша приказка но няма

на кого да я разкажеш защото

да защото обвинително

и честно да поглеждаш само в себе си

да се гордееш с тишините си по пътя

лишен и от съчувствие и полюси

мачетената диагноза утре

да вдишаш по-добрата версия на думите

а да издишаш пепел от сърцето си

което си забравил на жаравата

а слънцето е всъщност нарисувано

желанието да си чужд е минало