Падането на слепците

На портата се хлопа. Слепците в плевнята се будят, хлопащият ги вади от съня им. Сънували са, че лежат отвън - „наполовина над, наполовина под земята, сред прясно изораната бразда на безкрайна нива, потънали с единия си крак в земята“. Успяват, много бавно, да се измъкнат от съня - нов ден започва. Предстои им, не че знаят защо, да бъдат нарисувани, но никой не им помага да намерят къщата на художника. Отправят се на път начело с Риполус, който май „все още различава светлото от тъмното“.

„Падането на слепците“ е измислена история за създаването на една картина. Повод за написването й е творбата на Питър Брьогел „Притча за слепците“ от 1568 година. Шестимата измършавели, безмълвни и слепи герои в нея, които досега сме гледали само, проговарят.

***

Герт Хофман (1931-1993) е един от най-значимите немскоезични драматурзи от втората половина на ХХ век. Автор и на романи, разкази и есета. Основни и повтарящи се теми в творчеството му са проблемът с непревъзмогнатото германско минало и гротескните последици от него. От 1987 г. Герт Хофман е член на Германската академия за език и литература в Дармщат. Получчава важни литературни награди и отличия, между които Наградата на името на Ингеборг Бахман (1979 г.), Наградата на името на Алфред Дьоблин (1982 г.) и Литературната награда на град Мюнхен (1993 г.).