„Драги читателю,

в ръцете си държиш забележителните книги "Римска история" и "За произхода и деянията на гетите", написани от Йордан преди 552 година с текст на латински и превода му на български. Текстът на латински на "Romana" е публикуван в „August Savagner, Jornandes: De la succession des Royaumes et des Temps (За наследството на кралствата и времената), Paris: C. L. F. Panckoucke, 1842“, а на "Getika" в „Theodore Mommsen, Monumenta Germaniae Historical“.

Латинският текст се публикува за първи път в българско издание. Срещу всяко латинско изречение е даден преводът му на български. В световната литература съществува грешното схващане за това, че гетите са германски народ. Това е довело много преводачи да преиначават личните имена на историческите личности с цел да се търси значение на името извлечено от немски език, какъвто е случаят с превода на английски на Brian T. Regan и Theedrich Yeat. Именно това е причината тук да дадем оригиналния латински текст, с цел да използваме и оригиналната транскрипция на имената на български. Публикуването на латинския текст отличава това издание от предишното само на български. Друго отличие е, че в предишното издание на "Римската история" бяха дадени само извадки, а в това издание е даден пълният съхранен до днес текст.

Йордан сам ни казва, че е от рода на аланите и посочва произхода си в "Гетика", § 226, като ни казва, че е син на Вахамут, който пък е син на Фария. Фария от своя страна е бил нотариус на Аланус, владетел на аланите. Йордан служи като нотариус на владетели, произхождащи от славния род на Амалите. Забележете, Йордан ни казва на много места, че Амалите, наред с Балтите, са царските родове на готите, от което следва, че готи и алани са един народ. Това ясно се вижда от "Гетика", § 316, където Йордан казва, че е от готската раса. Йордан е бил ариан и нотариус, като, след като е преминал към православието, е станал епископ, и двете длъжности - нотариус и епископ - говорят за високото положение на Йордан в Империята.

Йордан е поощрен от своя личен приятел, папа Вигилий, както той сам пише, да напише една кратка римска история, "Романа". По времето на Юстиниан (527-565) самият папа Вигилий се намира в Константинопол по заповед на императора. Йордан пише, че е завършил книгата през 551 г.

За самата "Гетика", посветена на общия им приятел Касталий, Йордан казва, че е публикувана преди "Романа". Йордан казва, че е имал възможност да прочете два пъти недостигналите до нас дванадесет тома на сенатора Касиодор за произхода и делата на готите и ги препредава в съкратен вид. Познавайки текстовете на древните автори, писали за гетите, човек вижда, че той е ползвал и други източници, част от които са издадени и на български (виж Приложение 1).

След като генетиците доказаха, че съвременният български народ има над 95% еквивалентни гени с тези на тракийците от преди 3000 години, и, изучавайки писмените източници на древните автори, в съчетание с археологическите находки, виждаме, че Балканите са люлка на цивилизация от преди около 7 000 години. Траките са засвидетелствани още през VI век пр. Хр. от Херодот (V, 3), като най-големия след индийския народ. По различни причини има преселения от Балканите към Азия и Европа и периодични връщания на наследниците на тракийски народи, познати с над 200 имена. Такива наследници са гетските и хунските народи. Така че населването на Балканите със завръщащите се хуни и българи, слели се с техните прародители, траките, които живеят от хилядолетия там, е фактически завръщане на наследници на тракийците в техните изконни земи. В този контекст би следвало да се разглежда историята на гетските и хунските народи, които трайно са останали в нашите земи до днес.

Какъв е приносът на Йордановата „Гетика“ към българската история?

Връзката между хуни и готи и българи

Гети и готи са един и същ народ

Разделение на готите на визиготи и остроготи

Река Дунав, река около която са населени беси

Имената готи-тервинги, бесигети, бесиготи, визи, весеготи и визиготи се отнася към един и същ народ

Експанзия на готите в Азия и Египет

Част от готите остават за винаги на Балканите

Границите на Скития

Могъща българска държава през 378 г.

Скандза или Сканда. Критичен поглед към описанието на Йордан за произхода на готите

За културата на гетските народи

Гепиди и визиготи приемат арианството

Карикатурно описание на хуните

Рападане на хунската империя

Краят на готската държава в Италия

Алмани и българи

Какъв е приносът на Йордановата „Римска история“ към българската история?

Войните на галите с Рим

Завладяване на земите източно от Алпите и Балканите

Рим губи земите на север от Дунава

Войни на гетите и на Балканите

Сведения за баварските алмани

Гетски клонове визиготи и остроготи на Балканите

Въстанието на Виталиан

Хуни, българи, Атила

Тракийски императори

За главнокомандващи Аспар и Теодорих Страбон

Преки ранни сведения за българи на Балканите

И така, драги читателю, надявам се, че тази книга ще обогати твоята историческа библиотека. Приятно четене!

Д-р Николай Иванов Колев

Херцогенаурах

1.1.2026“

- от издателя и преводач, из предговора

***

Съдържание

Въведение

I. Географско въведение

II. Остров Британия

III. Северни страни, население, остров Скандия

IV. Обединените готи

V. Границите на Скития, заселване на гетите в Скития, Тракия и отново в Скития, поселища на склавени, анти, хуни и българи, разделение на готите на визиготи и остроготи, нападение на Египет, съпрузи на амазонките, заселване на готи в Персия.

VI. Поход на готите в Египет, заселване в Месопотамия, подчиняване на Азия.

VII. Амазонки - жените на незавърналата се готска армия образуват държава за охрана на собствената си територия. През Кавказ към Мала Азия и Егейско море. 100 години владичество на Азия. Завръщане към Кавказ. Планинските вериги Кавказ.

VIII. Обичаите на амазонките

IX. Границите на Мизия, царуването на Телеф, женитбата му със сестрата на Приам, участие на готите в Троянската война.

X. Войни на персите с готите: цар Кир срещу княгиня Томирис, цар Дарий срещу княз Антир, цар Ксеркс. Договор на Филип Македонски с княз Котелас. Войната на княз Ситалк с цар Пердика. 196

XI. Буревиста, Деканий, Децибал, Комосик.

XII. Княз на Дакия или Готия Скорилос. Река Дунав (Бесорум Истер).

XIII. Княз Диурпанеус напада римските владения по Дунава

XIV. Именник на готските князе. Княз Острогота.

XV. Остроготите в Мизия и Тракия. Кайзер Максимин Тракс син гота Мика и аланката Абаба.

XVI. Готската империя побеждава вандалите и подчинява маркоманите и квадите. Готите нахлуват в империята през 248 г. Основаване на град Марцианопол от Траян.

XVII. Произход на гепидите. Гепидите побеждават бургундите. Неуспешна война на гепидите с готите.

XVIII. Войната на князете Книва и Острогота през 250-251 г. на Балканите. Как е възникнал град Никопол?

XIX. Чумна епидемия през 251 г. Готите опустошават Мизия. Неуспешното въстание на Емилиан в двете Мизии.

XX. Пълководците на готите Респа, Видуко и Турваро пресичат Босфора и ограбват през 259 г. храма на Ефес, Троя и Илион. За минералните бани в Анхиало.

XXI. Готите воюват на страната на Рим срещу партите през 296-298 г. Готите помагат на Константин Велики при гражданската война с Лициний. Готите с 40 000-на армия става съюзници, федерати, на римляните.

XXII. Княз Висимар побеждава вандалите през 334 г. Вандалите се изселват в Панония. Преселване на вандалите в Галия през 395-408 г.

XXIII. Империята на Ерманарик обхваща Скития и Германия. Около 351-376 г. до Океана живеят готите-скити. Победа над ерулите, венетите и естите. Произход на склавените и антите от венетите

XXIV. Легендата за произхода на хуните. Използвайки гражданска война между остроготи и визиготи хуните нападат през 378 г. готите. Карикатурно описание на хуните противоречащо на директните наблюдения на Приск.

XXV. Император Валент разрешава на визиготите да се населят в Дакия, Тракия и Мизия. Визиготи и гепиди приемат арианството. Вулфила съставя писменост за визиготите.

XXVI. Издевателства на римските пълководци над изгнаниците. Въстание на визиготите. На 9 август 378 г. съюзна армия от готи и хуни римската армия и император Валент е убит. Тракия и Прибрежна Дакия – готско владение.

XXVII. Теодосий I затяга римската армия. Император Грациан сключва договор с готите. Атанарик в Константинопол.

XXVIII. Готската армия е присъединена към римската.

XXIX. Аларик, княз на визиготите. Марш към Рим през Юлианските Алпи. Местоположението на Равена, Класис и Кесария.

XXX. Визиготите се отправят към Галия и Испания по споразумение с Хонорий. Стилихон неочаквано ги напада и бива разгромен. Аларих ограбва Рим през 410 г. и цяла Италия. Погребението на Аларик и възцаряването на Атаулф.

XXXI. Визиготите се преселват в Галия през 412 г. след като отвличат богатствата на Италия. Вандалите се преселват в Африка. Визиготите утвърждават властта си в Испания.

XXXII. Валия поема визиготския престол през 415 г. Война с вандалите. Изпъждане на хуните от Панония.

XXXIII. Преселване на вандалите в Африка през Гибралтар през 429 г. по покана на консула Бонифаций. Белицар покорява вандалите. Смъртта на Валия през 418 г. Видирик преселва остроготи в Галия.

XXXIV. Теодорид се възкачва на трона. Въстанието на Гайна през 399/400 г. Главнокомандващия Аеций. Аеций с помощта на хуните предвождани от Лориций сключват мир с визиготите, с което се укрепва империята на Атила. Местоположението на столицата на Атила.

XXXV. Родословието на Атила. Убийството на Бледа през 445 г. Мечът на Арес.

XXXVI. Коалиция на визиготи, италианци и западни европейци срещу Атила.

XXXVII. Начало на битката на Каталунските равнини през 451 г.

XXXVIII. Развой на Каталунската битка.

XXXIX. Речта на Атила преди битката.

XL. Развой на битката.

XLI. Погребението на визиготския княз Теодорид. Войските се разотиват.

XLII. Атила разрушава Аквилея до основи през 452 г. и опустошава почти цяла Италия. Римският папа му обещава принцеса Хонория, която му изпратила годежен пръстен, и Атила се връща без да атакува Рим.

XLIII. Неуспешно нападение на Атила над алани и дошлите на помощ визиготи по левия бряг на река Лоара.

XLIV. Неуспешен опит на свевите да завземат Испания през 456 г. провален от визиготи и боргундци. Визиготите постигат мир със свевите. Княз Теодорид почива.

XLV. Вандали ограбват Рим през 455 г. Чести смени на западните римски императори. Визиготите разгромяват бретонците през 470 г. Главнокомандващия Аспар, гот, заедно със синовете си Ардабур и Патрициол е убит през 473 г. по заповед на император Лъв в Константинопол, който Аспар сам беше издигнал на престола. На западния престол през 475 г. е издигнат последния римски император Ромул Августул.

XLVI. Одоакър завзема Италия през 476 г.

XLVII. Гейзерик желае визиготите да воюват с Италия а, остроготите с Константинопол.

XLVIII. Съдбата на остроготите: Остроготите остават в хунската империя. Княз Винитахар от рода на Амалите напада антите. Беремуд с част от остроготите напуска хунската империя и се заселва при визигетите в Испания. Остроготи побеждават гепиди. Родословие на остроготските князе. Князете Валамер, Теудемер и Видимер от рода на Амалите служат на Атила.

XLIX. Смъртта на Атила през 453 г. Погребалния ритуал за Атила.

L. Борба на Атиловите синове за власт. Успешно въстание на гепидите през 454 г. Смъртта на Елак, най-големия син на Атила. Гепидите се заселват в хунска Дакия, хуните се преселват в древните земи на готите по брега на Черно море и в Илирия, а остроготите в Панония. Садагариите и някои алани, се заселват в Долна Скития и Долна Мизия. Ирник, български владетел, по-малкия син на Атила, се заселва в Малка Скития.

LI. „Малките“ готи, голям народ, се заселват по долината на река Янтра. Вуфила съставя азбука за готите.

LII. Неуспешна война на хуните с остроготите през 456 г., последвана от изселване на хуни от Панония към река Днепър. Теудерик, син на Триарий от рода на Балтите, служи с народа си на Константинопол. Теудерик заложник в Цариград.

LIII. Отново син на Атила, Динциг, неуспешно воюва с остроготите. Скири и свеви воюват неуспешно с остроготи през 468/9 г.

LIV. Сармати, скири и гепиди воюват неуспешно с остроготите през 469 г. при река Болия в Панония.

LV. Остроготите ограбват аламани и свеви около замръзналия Дунав през зимата на 469/470 г. Теодерих се завръща в Панония през 469/470 г., убива княза на сарматите Бабай през 470/471 и взема превзетия от тях преди това град Сингидунум.

LVI. Част от остроготите се преселват през Италия в Галия при визиготите през 473 г. През 472 г. остроготите тръгват от Панония, заемат Лариса ограбвайки по пътя си градовете и се заселват на запад и север от Тесалоника. През 474 г. Теодорик Велики става княз на остроготите.

LVII. Император Зенон привлича Теодерик, осиновява го през 476 г. и го издига за консул през 484 г. Теодорик напуска Константинопол и през 489 г. влиза с част от остроготите в Италия и на 28 август 489 г. побеждава Одоакър и го убива на 15 март 493 г. и става владетел на Италия. Война с франките.

LVIII. Чрез женитби, Теодорих укрепва властта си сред съседните народи визиготи, боргунди, вандали и тюринги. Теодорих отнема Сирмиум от българите, съюзява се с Мундо и побеждава воденския воевода Сабиниан чрез съюзна армия на Мундо и остроготите водени от Пиция. Мундо става главнокомандващ на Теодорих. Чрез отблъскване на франките Теодорих властва и над Испания.

LIX. Наследници на Теодорих след 525 г. – Аталарих и Амаласвинта, Теудадат. Убийството на Амаласвинта.

LX. Юстиниан започва война с готите през 535 г. чрез своя главнокомандващ Белицар, след като Вандалите в Африка са победени. Витигес – княз на остроготите. Витигес е пленен и изпратен в Константинопол през 540 г.

Заключение

Добавено от по-късни преписвачи