За постройките (от 527 г. до 565 г.)

Прокопий Кесарийски (около 500-565) е известен византийски историк от късната античност, родом от Паралион в Кесария. Като секретар на главнокомандващия Белицар във войните на Юстиниан, Прокопий написва две основни исторически произведения, едно за войните от периода 527-554 г. ("Войните"), друго за строителните проекти на Юстиниан на територията на империята ("За постройките"), както и едно допълнително произведение ("Тайната история"), в което се опитва, достигайки до клевета, да разруши образа на главните герои от предходните две книги.

***

„Драги читателю,

в ръцете си държиш книгата „За постройките (от 527 г. до 565 г.)“, написана от Прокопий Кесарийски. Това изключително информативно съчинение е написано след написване на книгата „Войните“. Това издание е превод от руски на изданието, „Война с готами. О постройках“, Прокопий Кесарийский, Издательский дом: Арктос, 1996. Руското издание е превод на изданието на Haury, Procopii Caesariensis Opera omnia, vol. III, 2. Lips., 1916.

Кратки сведения за самия автор дадохме вече в изданието „Война с готите“. Разбира се, в много средства за масова информация човек може да се информира за автора.

В тази книга авторът ласкае до абсурдност император Юстиниан за неговите грижи, за възстановяването на инфраструктурата на Империята и за неговите социални строежи, като умишлено гротескно преписва всичките заслуги за това на императора. Разбира се, не може да се отрече, че без личната загриженост на императора за тези безбройни, а много от тях изключително скъпи и технически сложни, проекти, едва ли те биха реализирани.

Това обаче е сериозен исторически документ, който не може да се сравни с никой друг, който очевидно почива не само на лични познания и чути сведения, но и на достъп до държавни документи на империята. Може със сигурност да се каже, че построяването на модерни крепостни съоръжения по границите на империята, но и вътре в нея, както и на редица културни паметници, удължават живота на Източната империя с почти едно хилядолетие. В съкратен вариант този документ е издаван в ГИБИ 2 през 1958 г. В приложение към настоящата книга са дадени взети от това издание наименованията на крепости и населени места по Дунава и останалите български земи по онова време, с цел да не се допусне изкривявавне на техния оригинален гръцки запис. Настоящото издание е първото пълно издание на български.

Защо тази книга е от особена ценност за българската история? Какъв е произходът на тракийските императори Юстин и Юстинан?

Император Юстин издига сина на сестра си Юстиниан за император, затова е интересно да научим, какъв е произходът на самия Юстин. Сведение за това ни е дал Прокопий в своята „Тайна история“ (ТИ), където той казва, че Юстин произхожда от най-ниските слоеве на местното тракойско население в Дардания:

„По времето, когато във Византия властта на автократора беше в ръцете на Лъв, трима млади селяни, родом от Илирия, Зимарх, Дитивист и Юстин от Ведериана, за да се отърват от нуждата и всички съпътстващи я беди, с които постоянно се бореха у дома, заминаха на военна служба. Те стигнаха пеша до Византия, носейки на раменете си кози торби, в които при пристигането си в града нямаше нищо друго освен сухари, взети от дома. Вписани в списъците на войниците, те бяха избрани от императора за придворна стража, защото се отличаваха с прекрасно телосложение.“, ТИ 4,2-3. „.… с течение на времето този Юстин придоби голяма сила. Защото император Анастасий го постави начело на дворцовата стража. Когато императорът напусна този свят, той самият, благодарение на властта, с която разполагаше, се възкачи на царския престол, вече като старец, близо до гроба.“, ТИ 4,10-11.

„…Той живееше с жена на име Лупикиния, робиня и варварка, тя беше купена от него в миналото и беше негова наложница. И заедно с Юстин в зряла възраст тя достигна царска власт.“, ТИ 4,17. След като Юстин става император Лупикиния взема името Евтимия. ТИ 9,47.

В борбата си срещу българите Анастасий строи Дългата стена и интернира българските епископи. Това води до въстанието на пълководеца Виталиан роден в Залдаба (близо до дн. Шумен), което завършва с възстановяването на епископите. Виталиан е бил считан за възможен император след Юстин, на което се противопоставя Юстиниан, организирайки убийството му:

„Оттогава той (Юстиниан) стана най-страшният човек на света. След това той спешно изпрати за узурпатора Виталиан, като предварително му даде гаранция за неговата безопасност, и заедно с него участва в християнските тайнства. Въпреки това, скоро, подозирайки го, че го е обидил, той безпричинно го уби в двореца заедно с близките му, без да се съобразява с ужасните клетви, които беше дал по-рано.“, ТИ 4,27-28.

В глава IV, § 1.17–27 на тази книга е указано, че император Юстиниан е роден във селището Таурисион, намиращо се до укреплението записвано Ведериана или Ведрина, откъдето е родом и Юстин, в днешна Сърбия. Така че те и двамата са от местното тракийско население. Вече император Юстиниан подновява крепостта в родния си край добавяйки 4 кули, които позволяват днес мястото да бъде локализирано в град Царичин на 45 км. южно от град Ниш в Сърбия, виж Четириезичната история на България , Фиг. 8.11.

Ценов ни съобщава през 1907 г. на стр. 118, че към съчиненията на Прокопий Кесарийски (ок. 500 – ок. 565) в Римската библиотека има бележки от римския библиотекар Алемани от XVI-и век, според които Юстиниан се наричал Управда, жената на Юстин се казвала Лупкиния (Вълка), сестрата на Юстиниан - Белиница, а бащата на Юстиниан - Исток (а и Хилвуд), които са български имена. Самият Прокопий казва, че Вълка след като станала императрица се нарекла Евфимия, Прокопий (1983) стр. 46 . Ето и бележката на Раковски (1860) за това: „Управда, българин от Македония, който от обикновен войник стигнал до византийски император. Това е доказано от всички европейски учени“ . Марин Дринов (1869) ни съобщава преди Ценов, че тези сведения се откриват в „Житието на Юстиниан“ от неговия учител Богомил (Теофил на гръцки) в няколко откъса към Прокопиевата Hist. arc. Venet. p. 344-633. Тези разкази са съобщени както от Априлов през 1841 г. , така и от видния изследовател на старата литература Чертков през 1851 г.

По нататък на същата страница Ценов продължава:

„Обаче не от тези имена излиза, че Юстиниан е славянин или българин. Той е българин, защото е родом от Илирия, от Ниш, от едно място, което по онова време е било заселено с българи. Българи са не само Юстиниан и Белицар, но и всички по-главни военачалници и войници във времето на голямото преселение на народите , а особено във времето на готските войни.“

За самото селище се казва, че императора го облагородил и украсил и то привлякло много хора и станало голям град, който той избра за седалище на новосъздадената през 535 г. независима българска църква Юстиниана прима, където е поставил и нейния архиепископ. Вередиана е било далеч по малко селище многолюдния Охрид и впоследствие виждаме този град за седалище на архиепископия Юстиниана Прима.

В онези времена владетелите са легитимирали властта си с божествен произход. По подобие на мита за раждането на Александър Македонски има и мит за раждането на Юстиниан:

„Предават, че и майка му [на Юстиниан] е казвала на някого от близките си, че той не е роден от съпруга ? Сабазий и не от някой друг мъж. Преди да забременее с него, тя била посетена от демон, невидим, но оставил у нея впечатление, че е бил с нея и е имал отношения с нея, като мъж с жена, а след това изчезнал, като в сън.“, ТИ 12,18-19.

Интересно също е, че името на бащата на Юстиниан, Сабазий, е име на тракийски бог.

Български крепости и селища на Балканите

Макар и не явно указано, сведенията за селищата по Дунава и други населени с българи места по Балканите от онова време са ценен източник на информация за нашата история.

За войните на Атила с империята

Това не е книга занимаваща се с този въпрос но двете съобщения, направени мимоходом, ни дават сведения, докъде са стигали войските на Атила във войните с Византия:

„Входът тук още в древността местните жители затворили със стена и, свързвайки по този начин двете страни на морето, построили град, който някога се наричал Потидея, а сега Касандрия. Но всички местни съоръжения с течение на времето се разрушили до такава степен, че племето на хуните, което неотдавна нахлуло в тези места, сякаш мимоходом превзело и тази крепост, и този град без никакви загуби за себе си, въпреки че от времето, когато съществуват хората, те никога не са обсаждали и превземали крепостни стени.“, глава IV, § 2, 21, IV, § 3, 22.

„Но след известно време Атила, нападнал с голяма войска, унищожил до основи тези укрепления (по Дунава) и опустошил голяма част от границите на Римската империя, без да срещне съпротива от никого“, IV, § 5, 6.

Сведения за катедралата Света София в Цариград

Наред с другите сведения за изключителните достижения на византийската архитектура, за нас българите са от особен интерес сведенията за църквата Света София, за първи път построена от родения в Ниш Константин Велики, дадена за служби на готите ариани от Йоан Златоусти, изгорена от гърците при въстанието на готския главнокомандващ Остри защитаващ интересите на убития Аспар, в която изгарят 9 000 готи, възстановена от Анастасий и изгорена отново от гърците при въстанието срещу привърженика на партията на венетите – император Юстиниан, наречено „Ника“. В края на краищата именно на нейно място Юстиниан издига този изключителен паметник на човешката култура – църквата Света София.

И така драги читателю, надявам се, че тази изключително полезна книга, ще стане ценно допълнение, към твоята историческа библиотека.

Д-р Николай Иванов Колев

Херцогенаурах

9.10.2025“

- от издателя, из предговора