Война с вандалите (от 21.06. до 08.12.534 г.)

Прокопий Кесарийски (около 500-565) е известен византийски историк от късната античност, родом от Паралион в Кесария. Като секретар на главнокомандващия Белицар във войните на Юстиниан, Прокопий написва две основни исторически произведения, едно за войните от периода 527-554 г. ("Войните"), друго за строителните проекти на Юстиниан на територията на империята ("За постройките"), както и едно допълнително произведение ("Тайната история"), в което се опитва, достигайки до клевета, да разруши образа на главните герои от предходните две книги.

Основният източник на информация за живота на Прокопий е Речникът на Суда, гръцка енциклопедия, написана малко след 975 г.

Той е роден и произхожда от Кесария, намираща се в римската провинция Палестина Първа. Прокопий получава висше образование по древногръцки език и реторика в прочутата реторична школа в Газа. След това получава юридическо образование в юридическата школа в Бейрут и B Константинопол, става известен адвокат, оратор и отличен познавач на латинския и гръцкия език с познания на древната история и литература, с огромна ерудиция. През първата година от царуването на император Юстиниан (527) той става правен съветник и секретар (съветник, consiliarius) на главнокомандващия Белицар. Прокопий следва Белицар във всичките му походи на запад и подробно описва неговите дела. Следва Белицар в похода му на изток до поражението му в „битката при Калиник“ (531г.), след което е отзован в Константинопол. През януари 532 г. Прокопий описва въстанието „Ника“ срещу Юстиниан и избиването на въстаниците на Хиподрума от Белцар и Мундо. По-късно (533-534) той е придружител (assessor) на Белицар в Северна Африка по време на похода му в Княжеството на вандалите и остава там с новия византийски управител Соломон, когато Белицар се връща в Константинопол. Прокопий описва екстремните климатични явления през 535-536 г., представяйки ги като фон на разказа за военните събития, като бунта на главнокомандващия Стоца. След това придружава Белицар в новата му кампания в Княжеството на остроготите в Италия. Готската обсада на Рим продължила една година и девет дни и приключила през март 538 г., след която той посъветвал Белицар да влезе в Равена (540 г.). Отношенията му с Белицар изглежда след това се охладили, той не го последва в новата му кампания в Италия срещу храбрия готски княз Тотила.

Прокопий е бил очевидец на голямата чума, в Константинопол (541- 542), която той описва много подробно. По това време Белицар изпада в немилост и е отстранен от командването на войската, което се отразява и на Прокопий. Когато Белицар е върнат на активна служба през 544 г. и е поставен начело на нова кампания срещу остроготите в Италия, Прокопий отново постъпва на служба при него. За времето преди 527 г. а също и след 549 г. не разполагаме със сведения за неговата дейност, вероятно в Константинопол. Историческата дейност на Прокопий спира след 554 г. Дали е починал тогава, или както някои предполагат около 560 и 570, няма как да узнаем.

***

„Драги читателю,

В ръцете си държиш книгата „Войната с вандалите“ написана от Прокопий Кесарийски. Използвано е изданието: „Procopii Caesariensis Opera omniarec. J. Haury. G. Wirth. Lipsiae, 1962-1963. Том 1: De Bello Persico, De Bello Vandalico; Том 3: Historia arcana“. Превод на руски език е направен от известния учен в областта на социално-икономическата и политическата история на Византия от IV-VI век проф. др. Александра Алексеевна Чекалова (1 януари 1943; Улан-Уде, СССР - 5 май 2017): „Прокопий Кесарийский, Война с вандалами, издание второе, исправленное и дополненное, Издателство Алетейя, Санкт-Петербург, 1998“. В руския превод византийските термини и собствени имена са преведени според системата на Рейхлин, с изключение на думите, които са се наложили в употреба в варианта на системата на Еразъм. Римските термини и собствени имена са преведени според правилата, приети при превода на латински думи на руски език.

Настоящата книга е превод на български от горното издание.“

- от издателя