В един конфликт винаги трябва добре да изучаваш гледната точка на противника.

Тази книга ни дава уникалната възможност да надникнем в османския лагер през погледа на един техен млад кавалерист, недоволен от самозабравилата се генералска върхушка и загрижен за бъдещето на Империята. Разказ за Руско-турската война от първо лице, единствено число, при това откъм другата страна на барикадата.

Задължително четиво за всеки любител на българската история!

Книгата представлява второ, коригирано и допълнено издание на публикуваното от Държавна печатница София през 1905 г. Новото издание е с предговор, научна редакция и бележки от проф. д.и.н. Петър Стоянович.

***

Кечеджизааде Иззет-Фуад паша (1860–1925) е роден, израства и учи в Цариград. Веднага след като завършва Военната академия, е командирован във Франция на генералщабни курсове: това са последните години, в които Османската армия все още се намира под влияние на френските правилници, които Фон дер Голц скоро ще замени с германски.

След завръщането си от чужбина служи във Военното министерство, но участва и в Сръбско-турската война (сраженията край Митровица в Косово).

През последвалата Руско-турска война (1877–1878) служи като младши офицер в кавалерията. След войната е назначен за адютант на султана и се ползва с доверието на падишаха. Въпреки че е посланик в Мадрид (1900–1909), работи активно за избирането на реформатора Авлоняли Ферид паша за велик везир. Като част от модернизацията на страната Иззет-Фуад схваща и строителството на железопътната линия „Хеджаз“, в което участва.

Младотурското правителство го уволнява от дивизионно командване в кавалерията като част от общото армейско преструктуриране и го превръща в свой неприятел. В края на Първата световна война – между примирието в Мудрос и мира в Севър, Мехмед VI и Дамат Ферид паша се ползват от уменията му, като го назначават за заместник-министър на външните работи, по-късно и за член на Сената. Разпознавайки в него противник на своите идеи, националните сили около Ататюрк се противопоставят на участието му в мирната делегация, определена да замине за Париж, което е прието от султана. Засегнат от своето отстраняване, Иззет подава оставка от поста.

Освен на „Пропуснатите възможности“ той е автор и на „За османско-руската кампания от 1293 г.“, както и на мемоари.