Тайната история - 550 г.

В три книги Прокопий описва войната на Източната римска империя по времето на Юстиниан

с готите в Италия, с вандалите в Африка и с персите в Азия като личен участник и наблюдател,

което прави тези книги изключително ценни исторически източници. В четвърта книга

Прокопий дава уникални сведения за постройките по време на Юстиниан. Пишещите в диктатури

писатели имат винаги един и същ проблем, който може да се изрази с думите на Прокопий

„…когато животът ти е на върхът на езика на диктатора…“ трябва много да внимаваш какво казваш.

И така тези четири книги са наситени с похвали за главния герой, главнокомандващия Белицар и

„мъдрят, и за всичко мислещ“ Юстиниан. На много места обаче, обективният наблюдател Прокопий не е

спестил последствията от неразумни или користни действия, от интриги, алчност, коварство и др.

Настоящата книга обаче, е публикувана по негово желание след смъртта му. Тя представлява убийствена

критика на режима установен от император Юстиниан и императрица Теодора. Ако тази книга беше единствената

от рода си в онова време, то бихме я считали за злобна клевета на героите, на която не бива да се

обръща внимание. Но тя не е единствена. В книгата на Амиан Марцелин1 например, писана преди нея,

виждаме живо и пластично описание на падението на нравите в Империята след II век с краски будещи отвръщания

у нравствено мислещия човек. Тази книга е естествено продължение на критичния поглед на

Амиан Марцелин върху нравите на империята.

Д-р Николай Иванов Колев