Проблеми на развитието на българската народност и нация

„След един период на изключителен духовен възход (българската държава се създава в VII в., покръстването и разцвета на българската култура от IX до XIV в.) българският народ попада под властта на Османската империя, в която господстваща религия е ислямът. Държавата и религията се сливат, за да се осъществява общата цел — покоряването или унищожаването на „неправоверните“. Унищожена или претопена е българската аристокрация, а с нея и голяма част от средновековната българска интелигенция, вдъхнала вече от надеждите и зарите на Ренесанса. Закриват се книжовните школи, живите книжовни дейци се разбягват в съседните страни и по-далече, на североизток, в Русия. Настъпва дългата и предълга нощ на робството, продължило близо пет века.

Страданията, които преживява българският народ, са неизчислими. Народната памет ги е запазила в своето песенно творчество, което разказва за страдания под властта на фанатизирания покорител, каквито може би познават малко народи в своята история. Една от формите на насилията и на усилията да бъде претопен българският народ е ислямизацията. Тази политика довела до различни резултати: една част от ислямизираните пременили вярата си, но успели да съхранят българския език, докато друга била принудена не само да промени вярата си, но и да научи в някаква степен и езика на завоевателя.

Твърдостта в убеждението за поддържане на своята вяра е превръщала българите в мъченици, тъй като е усилвала гнева и жестокостта на насилниците.

Изследването на въпроса за ислямизирането на част от българското християнско население, на фактите за запазването на родовото българско съзнание, за запазването на християнските ритуали в ислямизираните семейства, на българщината изобщо под „фереджето“ на насилника е извършено от специалисти в различни научни направления: историци, социолози, езиковеди, фолклористи, етнографи, както и от наблюдатели върху акту-шгния и естествен възродителен процес, при който ислямизираните българи се възвръщат към своето родово българско съзнание.

В този смисъл изследването е интердисциплинарно — по своя характер, то проучва и уточнява етнорелигиозното и национално развитие на ислямизираните българи, мястото им в процеса на развитието на българската народност и на формирането на българската социалистическа нация. Изяснява се общият корен на съвременните българи - сънародници. Особено любопитни в това отношение са данните, които предлагат официалните турски архиви за ислямизирането и за асимилацията на население в българските земи. Всичко това добре обяснява и появата на възродителния процес, и неговото значение за вътрешното консолидиране на българската нация. Завършват се процеси още от епохата на Българското възраждане — не е случаен фактът, посочен в документацията, че още след Освобождението (1878) хиляди ислямизирани българи са поискали с лични заявления да им се признае българската народност и да се възвърнат към нейното материнско лоно. Това е историческо самоосъзнаване на българското ислямизирано население, което сега, при социализма добива нов тласък.

Българското самосъзнание, което е било потискано, ограничавано и затъмнявано в продължение на векове от чуждестранния поробител, със следите, оставени от него, сега се възражда. Догматично е да се мисли, че национални възродителни процеси са възможни единствено в епохата на Възраждането.

Етносът (народността, нацията), както и национално-консолида-ционните процеси са уникални по своята комплексност явления. Следователно тяхното изследване, както казах, не е по силите на една наука. Е то защо строго научно изследване на възродителния процес като вътрешно-консолидационен процес в развитието на българската нация е възможно само на основата на сравнителните данни на историята, археологията, езикознанието, етнографията, фолклористиката, антропологията, теорията за нацията и етноса, социологията. Интердисциплинарният подход дава възможност да се изследват различни страни и равнища на този процес, да се разкрият както общотеоретични, така и частнонаучни негови аспекти.

Да се издаде сборник със сериозни научни изследвания по тази проблематика означава не само да се направи принос в науката, не само да се покаже нейната собствена научна значимост, но и да се отговори на острата практическа необходимост от теоретическо осмисляне и овладяване на значими реални етноконсолидационни процеси.

Наред с въпросите, намерили отговор в изследването, са поставени и очертани редица задачи пред отделните обществени науки в осветляването и теоретическото овладяване на сложните процеси и явления в развитието на българската народност и нация.

Особено богати, разнообразни и ценни и за науката, и за читателя са обилните фактически материали, приложени към отделните научни изследвания. Тия материали са свидетелство и за жестокото, враждебно на всякакъв разум ислямизиране на българско население, и за сърдечната болка, с която българи и българки са се откъсвали от родната народна среда и са запазвали и тачили спомена за нея. От тия исторически документи лъха неподправена истината за единството на народа, за вековните му вътрешни тежнения към това единство.

Българската академия на науките и българският читател трябва да са признателни и благодарни на авторския колектив, който за пръв път така обширно, добросъвестно, точно и честно е изследвал явленията и казал истината за тях.“

- акад. Панталей Зарев, из предговора

***

Съдържание

Панталей Зарев. Предговор

Георги Янков. Формирането и развитието на българската нация и възродителният процес

Страшимир Димитров. Някои проблеми на етническите и ислямизационно-асимилационните процеси в българските земи през XV—XVII в.

Аспарух Велков, Евгени Радушев. Османски държавни архивни документи за ислямизационните процеси на Балканите под османска власт

Петър Петров. Българите мохамедани против османската власт

Маргарита Ваклинова. Археологията и някои проблеми на етногенезиса на българите

Георги Георгиев. Етнографски аспекти на възродителния процес

Тодор Ив. Живков. Етнокултурни аспекти на възродителния процес

Емил Боев. Някои езикови особености на част от ислямизираните българи

Георги Христов. Езикови особености на някои родопски местни имена с антропонимичен произход

Николай Мизов. Етнорелигиозни аспекти на възродителния процес

Орлин Загоров. Историческо съзнание и възродителен процес

Гиргин Гиргинов. За социалистическото национално съзнание

***

Антикварна книга в един екземпляр