Апотеоз на безпочвеността (Опит за адогматично мислене)

В драмата на бъдещето обстановката ще бъде съвсем различна от тази в съвременната драма. Най-напред ще бъде отстранена цялата усложненост на драматургичните премеждия. Героят има минало -спомените, но няма настояще: нито жена, нито годеница, нито приятели, нито работа. Той е сам и разговаря само със себе си или с въображаеми слушатели. Живее далеч от хората. Така че сцената ще представлява или необитаем остров, или стая в голям многолюден град, където сред милионите еснафи може да се живее също като на необитаем остров. Героят не може да отстъпи назад -към хората и обществените идеали. Значи трябва да върви напред -към самотата, към абсолютната самота. Сега дори вече никои, имаики предвид Плюшкин, не ще започне, подобно на Гогол, да призовава патетично хората да съхраняват до старини юношеските си идеали. Сега юношите ще се приближат до Плюшкин, но не за да му се подиграват или за да откриват в неговия страшен образ предупреждение за себе си, а за да видят няма ли тъкмо у него, сред мръсната купчина вехтории, там, където най-малко са очаквали, истински бисери... Ликург успя да замрази спартанците за няколко столетия - но и за тях йастъпи време на затопляне, с което изчезна цялата им твърдост. Последните останки от дорийското закостеняло изкуство постъпват в музеите Ще съществува ли нещо?...

***

Антикварна книга в един екземпляр.